Аз искам да създам живот, аз искам да създам светлеене на човечеството, аз искам да събудя спящия, аз искам ~ Зодия ЛЪВ

Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ

Скъпоценните му камъни са рубинът и сапфирът, неделя е щастливият му  ден, благотворните му числа са единицата и четворка.

(Leo, with Leo Minor above, as depicted in Urania's Mirror, a set of constellation cards published in London c.1825)

Зодия Лъв има един основен белег: първо, че е под водителството на Слънцето и второ, че има едно призвание - основно легнало в нейния цикъл на трите декади - “Аз искам”. Това е оная жизненост, която, само за себе си, Слънцето дава - “Аз искам да създам живот, аз искам да създам светлеене на човечеството, аз искам да събудя спящия, аз искам...”. В “Агни йога”, параграф 32, който от Посланието съответства на зодиакалния кръг е казано: Време е да се каже не само аз искам, но зная. И ние може би точно това вършим в своето школуване в продължение на няколко години. Да искаме само - не, а - да знаем. Безспорно, тази зодиакална цикличност в себе си крие както “Аз искам”, така и “Аз вярвам”, така и “Аз зная”. 

И друг път съм казвал, че от всяка една зодия има специфика във всеки, който макар в дадена зодия роден, е жив роднина на всички зодии. Защото, ако погледне своите минали прераждания ще се види, че не е само Лъв, не е само Риби, не е само Близнаци, а е всичко. И затуй понякога нямаме едно пълно покритие на това, което съвсем конкретно и откъслечно се говори за дадена зодия. Това трябва да се знае. 

Зодия Лъв е с елемента огън, който още повече я оживотворява, затова е и жизнетворческа. Отделен е въпросът за онези легенди, които говорят как се е родил този зодиакален знак, как е влязъл в употреба. В древен Египет има едно поверие, което аз ще оспоря. В този зодиакален знак, в периода на най-силното слънце (тогава то се е падало през март - знаете, че има изменение на тези месеци; че навремето годината е започвала от март), е настъпвала голяма суша и голям глад. Тогава самите лъвове излизали от пустинята и отивали по улиците да търсят храна. Оттам произлиза името - Лъвова зодия. Аз мисля, че в същината си глад може да има една година, но цикълът на промените или това отиване и връщане е било много преди глада на лъвовете. Така че, ако искаме с глад на лъвове, излезли по улицата, да обясним създаването на зодиакалния знак Лъв е твърде легендно, въпреки че (казвал съм го) легендата е една голяма истина. Друго е, когато жреците казват, че това е зодията, под която се раждат (вижте, това може да бъде една хронология вече) рексовете (царете), раждат се фараоните - тя е зодия на водачите. 

Това вече можем да приемем, в другия случай (ако глад на сто години един път има такъв голям, че от пустините да излязат лъвовете, а през другото време да е стояла зодията без наименование) - не върви. Това е, както казвам много често, рефлекс за истина. 

Като елемент казах, че има огънят. И съм говорил за този жив огън, за тези големи уроци, на които един Хермес е учил своите ученици - да улавят огъня, електричеството, и това посвещение се казва “Небесният лъв”. Значи Лъвът има стихийна сила. Тогава безспорен факт е, че Слънцето, щом доминира над тази зодия (а то е огненото, животворящото), в основата й лежи праната - животворящата сила на човека. 

Зодията е по естество неподвижна или твърда. Неподвижността е един догматизъм, въпреки че това е зодията на царствеността; въпреки че Лъвовете са и верни, и истинни като типизация в хороскопа на човека. Но трябва да се знае, че много често има разминаване между хороскопи и зодиакални знаци и това е отбелязано още в старите науки - не всичко съвпада. Затова понякога един хороскоп, когато се направи, ще трябва да се види какви изменения са настъпили, а не буквално да се вземат зодиакални знаци и хороскопи. Всяка година таблиците се менят. Този, който иска да направи един верен хороскоп, трябва непременно да има и таблиците за възмездието. 

Зодия Лъв е неподвижен знак по естество и в него стои догматизмът, но стои и достойнството, стои и търпеливостта, и издръжливостта (за разлика от зодиите, които са кардинални, където има предприемчивост, а не догматизъм). Но, макар и царствена да е зодията на Лъвовете и макар да иска (“Аз искам”), не може да направи онова, което може този, който се качва на планината. 

Като покров Слънцето се счита за баща на тази зодия и тя характеризира общественото деяние и общественото положение на родения в този зодиакален знак (затуй е рексова, царствена). 

Лъвът, както всяка зодия има два аспекта - добър и лош, не толкоз като взаимно отричане, колкото като това, което като цяло сме казали: злото е нееволюирало добро, т.е. податки, които още не са плодния клон - но клон, който трябва да бъде облагороден, за да даде добрия плод. Когато говорим за положителните качества, където е великодушието, благородството, гордостта, много често се подчертава липсата на поведение на низост, въпреки че в отрицателните качества са малко хитреци и хора, които могат да не устояват. Но в позитивния аспект те са убедени, те са верни, те са смели. Имат и искат почит и търсят, безспорно, слава. Славата е една потреба, която може да бъде употребена за стимулация, защото тя трябва да бъде защитена. Евтината слава или дребното честолюбие, това е един знаменател, който, ако е безкрайност (за един живот може някой да се загуби), тогава числителят колкото и да е голям, дробта е нула. Така че човек трябва да се брани от едно евтино честолюбие, от една дребна тщеславност. Но имат чест и това е тяхната вярност, истина и безстрашие. 

Този знак като тотемен не го срещаме много често, но вече като хералдически знак (което, безспорно, свидетелства за дадени племенни извори, които са считали, че техният прадед е лъвът) го откриваме. А оттук го намираме и в съответните национални знамена. Но това трябва да бъде търсено в един по-друг аспект. Не само вече като зодиакален знак за личност, но като битие на един народ, който носи някакво духовно причастие за неизмерна смелост, за истинност или онова, което казахме за “Небесния лъв”. Това е формула на посветеност, чрез която една народност, изразявайки го в своето национално съзнание - именно знамето, започва да го употребява като историческо битие. Едно знаме, което не е историческо битие, е само къщна вещ. И тогава, ако дадено коляно (както е казано, че Лъвът е защитавал коляното на Юда), абсорбира енергията на този зодиакален знак, тя прераства след това в народностно-историческо битие. Иначе, както ви казвам, то ще стане и остане само домашна вещ. Както, безспорно, цялото ни средновековие е пълно с гербове, които останаха музейни или пък само феодални знаци и историята в своя еволюционен потреб ги претопи. Нацията, народът прие едно знаме, другото остана домашна употреба, родова защита. Така че лъвът ще влиза като символ и е влизал, затова и в съответните места ние ще го виждаме да изразява цяла една потреба на дадени народи. 

В Египет (оставам настрана легендата) зодията е представена с една двойка лъвове, двете божества: божеството на въздуха, наречено Шу, или лъвът, и лъвицата - богинята на влагата, наречена Тефнут. Виждате, въздух и влага - битие, защото светът не може без тях. Разбира се, в различни религии лъвът е бил включван. Например Озирис или Амон Ра са идентифицирани с Лъва - божеството или властността, защото именно той е изразът, както казахме, на властността. Така е и в Китай, и в други народи. 

В нашия прабългарски календар има делом, т.е. змията, но нямаме лъва. Това какво говори - че още из пазвите на този народ мъдростта е вземала връх над идеята на властността, защото мъдростта не може да не бъде по-властна от безмъдростната власт. 

Идеята за символния знак е минала през различни образци. Първом, както знаете, за прабългарите конят е атрибут на Тангра. А Тангра е Слънце. И тогава като символ на Небето и самото Слънце, конят се счита за една зооморфна формула на инкарниращия се цар. И оттук трябва да потърсите защо от конската опашка - след едно прекръщение и преди своето посвещение край планината Имай, или Емеон (край Хималаите), където българинът се подготвя - след това идва Лъвът. Има издаден специален труд върху гербологията. В нашето знаме са сложени белият цвят, зеленият и червеният (както традиционно го знаем) и вътре извезаният златен лъв, който заедно с короната (горната) е символ на Всемирната светлина. Короната е символ на Всемирната светлина. Лъвът не може да не бъде коронован, след като той е това, което нарекохме “Небесният лъв”. Но над него е златната корона, която е символ на Великата светлина. В някои от нашите енциклопедии е дадена тази поредица, в други е сложен червен, бял и син цвят - нещо, което съвсем не отговаря. Не говоря за знамената на бунтовното време, говоря за историческото държавно знаме. Бунтовните знамена са различни. Вие ще намерите лъв, ще намерите “Свобода или смърт”, но в едно държавно знаме не може да се сложи “Свобода или смърт”. Кого ще самоубива държавата - себе си ли? Но в едно бунтовно знаме, при липсата на свобода, това вече е съвършено друго. 

Така че конят е атрибутният знак, атрибутът на Тангра. И тогава няма защо да се чудим кой е Мадарският конник. Не е тракийският герой, а е царственост, сложена на коня. 

Но когато се изобразява Слънцето, това е вече върховният Бог. А орелът е тотемно начало и символ на Слънцето и Небесното божество. Затова във Второто българско царство ще намерим орлите. Аз съм говорил и друг път, че когато разгледате цветовете на знамената, вие можете да направите психология на цялата ни история и предназначението (но това са другите неща). Така трябва да се схващат преминаващите постепенно символи - орелът ще остане и на лъва ще сложат шест крила. Всичко това е великата метаморфоза на психологията ни. 

Има специална наука, стематография наречена, в която са описани всички гербове. Тя някъде още от XI век започва своето живеене и своята разработка, но в България в книгата на Христофор Жефарович, издадена в 1741 г., са дадени гербовете на другите народи и на българския. От там Паисий Хилендарски е почерпил голяма информация и историческа датировка. 

В гръцката митология знаете за т.нар. немейски лъв, който опустошава, върши злини (защото другата страна на Лъва - негативната, това е рушителната сила, това е евтиното тщеславие), когото Херкулес побеждава. Херкулес трябваше да извърши дванадесет чудеса, за да бъде това, което е в съзнанието не само на митологичния свят, но и на реалната история. Навсякъде са дадени идеите за чудеса, но чудеса в реална приложност. Така че този немейски лъв, въпреки стрелите, които отпраща Херкулес, не може да бъде победен - те се връщат. Властта, властолюбието не може да бъде победено - връщат се стрелите, които праща Херкулес. И тогава той употребява боздугана и собствените си ръце и тъй немейският лъв е удушен. Понякога трябва да внесем не удар от далече, а удар от близо, защото оръжието, което на тази зодия отговаря, е средно размерното - сабята и боздуганът. То не е дългото копие, нито е късата кама, а всяка зодия има приложно оръжие. Ако една властност не може да бъде победена с далечната стрела, тя трябва да бъде удушена със собственото ви съзнание. 

Ето защо винаги ще се твърди, че властта е най-добрата развратница. Странното е друго, че обвиняваме развратницата, а не развращаващия се. Не е виновна развратницата - виновен е оня, който е съблазнен от нея. (И Христос ви показа начин на избавление.) 

Знаете образа на великите божества - Зевс е отбелязан с лъв и орел, а Юпитер с мълния. Лъвът какво е - огънят, мълнията. Всички тези символи изразяват едно и също нещо - силата и властта. 

В Юдаизма също има теза, че човекът може да победи лъва. Защото лъвовете не можаха да напакостят на пророк Даниила, хвърлен в ямата, а Самсон унищожава лъва. Въобще Лъвът, именно като стихийна власт и сила, е употребен навсякъде. И не само в положителния смисъл, защото самият немейски лъв, както виждате, е вършил пакости. 

Ще намерите, че тази зодия в Будизма има ролята на пробудата, мигът на пробудата. Когато този зодиакален знак живее и се осъществява, той е пробуждане в Будизма, в Християнството той е гостуването на Христа пред Каиафа. Дързостта пред Каиафа е именно знакът. В Християнството, още над един от четирите апостоли евангелисти, стои образът на Лъва. Това е апостол Марко. На някои от Светите Отци, на някои от творците или светите писатели на църквата също им се приписва влиянието на Лъва (дали това е зодиакален хороскоп, трудно е да кажа), например на един Игнатий. Но ако това е Игнатий Богоносец, логично е тогава тази благословия на това дете (още когато Христос казва: пуснете децата да дойдат при Мене) да му даде своята властна сила и след това той наистина да е един Игнатий Богоносец и да има над своето битие Лъва, т.е. смелостта! 

Можем да говорим много върху зодиакалния знак Лъв, но това, което искам да кажа в неговата добра страна и лоша е, че под тази зодия, освен рексовете, се раждат предимно актьорите, артистичните хора, защото (макар да не е намерена онази връзка, която ги прави такива) един актьор може да се вживее в царственост. Това е възможността на превъплътяването. Следователно в тази зодия родените и осъществили се в това изкуство могат да се превъплътяват. 

Когато говорим кои са родени под този знак, трябва да кажем, че там са един Бърнард Шоу, Фридрих Велики, Елена Блаватска, Олкат, Наполеон Бонапарт, там е Фидел Кастро и други, които потвърждават тезата за царствеността със своето водачество. Защото наистина една Елена Блаватска е изумително водаческа личност. Да основете едно общество и то в размери неимоверно големи! Но това не е най-чудатото, най-невероятното е в размери на обрат в мисленето да изнесете на света окултния хляб, да дадете “Отбулената Изида”. В това отношение царствеността на един Олкат, който е не само един от основателите на Теософското общество, не само една от най-деятелните и културни личности (той е поканен да чете в Атинския университет лекции върху агрокултурата), но този човек, припомняйки си своето минало битие, се познава в лицето на цар Ашока и се връща (разбира се, в границите на Теософското общество) в своята будистка религия, защото Ашока (както Константин Велики за Християнството), узаконява будистката религия в Индия. Така към тези личности да прибавим още баща и син Дюма и голямата шпионка и актриса Мата Хари. 

На тази зодия скъпоценните камъни са рубинът и сапфирът. Най-вече рубинът. Това е талисманът й, който, както се казва, е отблясъкът на самата слънчева светлина и пази хората от този зодиакален знак от сърдечни и други заболявания. Растението, с което най-вече хармонизира Лъвът е шипката (тя във втората декада е най-властната), тя е и символ на търпеливостта - шипката е неосъществената роза. Там (в Лъвът) трябва търпение, там трябва реалност и проницателен ум. В тази зодия ще намерите и лавандулата, ще намерите и хризантемата. 

Съдбовните години, които трябва да се съблюдават (разбира се, че тяхната математическа точност не бива да бъде толкоз математично приета), са 40 и след това през седем - 47, 54, 61, 68. Щастливият ден е неделята (разбира се, че царят трябва да бъде и с царствен ден). Числото, което е благотворно, това е единицата, другото е четворката. Значи те имат благоволението на азовото, индувидуализираното битие, но имат в себе си и четворката, за която съм казвал, че е знак на страданието. 

И този, който мисли, че един монарх е просто един наслаждаващ се на величие и властност човек, се лъже. Институцията храни историческа отговорност. Монарсите трябва да забравят битието си, за да създадат това, което нарекох историчност - от домашната потреба да направите историческото знаме. Това е тяхната отговорност, много по-тежка, отколкото съдбата на другите. 

Неудачни периоди за тази зодия, това са от 23 октомври до 21 ноември и от 21 април до 20 май. 

Тежки заболявания могат да бъдат на сърцето, както казах, някои ревматични заболявания и флебитът. Разбира се, никак не значи, че те нямат и други заболявания. Нека някой, когато в дадена зодия види тези неща, да не каже от друго няма да пострадам, не. Защото пак ще повторя, че всеки от нас е всичко. 

Ведно с това трябва да се включи и Посланието, което хармонизира със зодиакалните знаци. От Посланието е включена първата точка. А тя беше: Деца на Слънцето, на Път сме. 

Аз мисля, че един зодиакален знак, в който господства Слънцето, не може да не бъде в синхрон с това, което ни предстои и с това, което е казано: “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Тук вече Словото става плът и безспорно, това, което имахме да вършим (а имаме още да вършим) е едно живо потвърждение на това, което Посланието ни дава. Не че в тази зодия трябва да получи пълното си покритие, но че синхронът с тази зодия е най-реален - “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Няма по-възвишена повеля от тази, която Слънцето е пратило на земята - ти си Моята родилка. А родилката има едно задължение - да отгледа роденото. Следователно, като деца на Слънцето, в своя път трябва да отгледаме отрока на утрешната Мъдрост. 

Другото, което влиза в този наброс, това е от Евангелието на Матея, глава 25: 
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 
4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си. 


Аз мисля, че тук няма дори гатанка, нещата са толкоз чисти и толкоз непринудено ясни. Не може под една зодия на Слънцето да не имаме прозрението да си носим светлина. Ще каже някой: “Светлина се носи в тъмнината” - не! Христос беше Светлината и те отидоха със светлина да го срещнат. Тези, които имаха неблагоразумието, не си взеха достатъчно гориво. Защото човек трябва със своята светлина да приеме Светлината. Не може с тъмнина, с липсата на гориво в своето кандилце, да види иконата на Вечността. Това беше грешката на неразумността. Следователно Слънцето е светлина, която трябва да видим със собствената си светлина, защото Слънцето е сбор от висши духовни същества. И този, който иска да види Слънцето на тъмно - няма да може. То се вижда с вътрешната ни светлина, с онзи светилник, за който сте си взели гориво. А този светилник е духовната ни мисъл и божието ни предназначение. 

Мисля, че този стих е съвършено ясен. И ако това направим - да си вземем гориво - то е достатъчно. 

Изображения: en.wikipedia.org, pxleyes.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK