За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от  книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”

(Heracles and the Erymanthian Boar, by Francisco de Zurbarán, 1634, Museo del Prado)

Качество: Равновесие. Преходен период, когато двойствеността се познава, а животът на душата и формата става уравновесен. (Закон, Секс, Пари).
Девиз: От страна на формата: „Нека се направи избор“; от страна на душата: „Аз избирам пътя, лежащ между двете велики линии на сила“.

Везните предлагат много парадокси и крайности в зависимост от това дали човекът се движи по зодиака в посока на часовниковата стрелка или е стъпил по пътя на завръщането, както правят учениците, които съзнателно се обръщат към еволюционния път, или пътя към Дома. 

Казват, че Везните са най-трудният за разбиране знак, в който няма нито животински, нито човешки символ, ако се абстрахираме от това, че везните се държат от фигурата на Справедливостта – от сляпата жена. Сляпа външно, като обективен белег, за да може нейният вътрешен и интуитивен поглед по-ясно да съзира справедливостта.

Казват, че това е пауза, която прилича на спокойното вслушване при медитация, и е време за оценка на миналото. Важно е да се знае, че средният човек навлиза във Везни чрез суровото изпитание в Скорпион, а по-развитият човек влиза в този знак през Дева, т. е. с пробудено в сърцето и ума си Христово съзнание. Можете да си представите колко различен ще бъде опитът на тези двама души във Везни! В първия случай чашите на везните ще се люлеят рязко нагоре-надолу, а във втория ще бъде постигнато пълно (или почти пълно) равновесие между материята и духа, както и между по-малките двойки противоположности. На дадения етап започваме да разбираме защо в този спокоен знак се сблъскваме с проблема за секса и парите – добри слуги и лоши господари в зависимост от начина, по който се използват. Сексът е тайнство, единение на мъжкото и женското начало с цел създаване на форми и продължаване на разгръщащия се живот. Ако не се превърнат в самоцел, парите са средство за размяна и за споделяне златото на скъперника или това на любящото и отдаващо сърце. 

Равновесието на двойките противоположности е точно определено. То може да се колебае от предвзетост и предразсъдъци до справедливост и разсъдителност; от крайна глупост до ентусиазирана мъдрост. Колко необикновено и радостно звучи това твърдение! За символ на мъдростта обикновено се приема совата – една доста глупава и полусляпа птица, а хората, смятащи себе си за мъдри, са малко скучни и често изпълнени с важност, докато истинската мъдрост трябва да бъде „ентусиазирана“. Тук има над какво да се разсъждава. Във Везни може да има интрига – криволичещите пътища на установените от човека закони предразполагат към това; но може да стане и точно обратното - поведението на индивида в този знак да бъде прямо и честно. Човекът на Везните се отличава или с материалистична, или с духовна нагласа. Всички съзвездия, които срещаме по този път, описващ кръг след кръг, са хармонични, добри и ни водят към целта. Само от нашата възприемчивост и от способността ни да се възползваме от тях зависи какво точно ще проявим в себе си. Това напомня на неточните впечатления, получени от случайния турист, които доста се различават от тези на живелия дълго в дадена страна и добре опознал я човек. Понякога ти минава мисълта, че хората, преди да получат виза, трябва да се подложат на тест за интелигентност. Някои туристи, след като са прекарали няколко дни в Париж, разпространяват у дома си изключително необективни идеи, убедени че са опознали цяла Франция. 

Размисли за родения във Везни

Преди да залови еримантския глиган, Херкулес сяда на масата заедно с Фол и пие силно вино. В случая той се проявява като общителна и гуляйджийска душа, която търси и намира удоволствията. За Херкулес, както и за всеки, който се готви да извърши подвига във Везни, воалът на удоволствието трябва да се разсее преди да бъде предприета важната задача за постигне на самообладание, т. е. за покоряване на глигана.

Важно е да се помни, че запоят с виното причинява трагедията и смъртта на Фол. Макар че тази внезапна катастрофата в живота на преследващия удоволствията човек на Везните се превръща в жесток урок, тя е необходима заради ръста на душата. Без такива трагедии способностите на човека във Везни ще останат дремещи. Той излиза на своя път през зимата, в мрачното време, когато животът на личността губи своя ритъм.

Херкулес не прилага груба сила, за да залови глигана. Той поставя клопка, чака и дава възможност на звяра сам да падне в нея. Когато животното се оказва в капана, Херкулес веднага се възползва от положението. Това е много характерно за човека на Везните – да избягва пряката борба и да не влага повече сили, отколкото е нужно. Той се стреми да постигне целта си меко, а не чрез принуда.

В мита се казва, че Херкулес хванал животното за задните крака и го принудил да слиза от планината само на предните си крака и че този спектакъл предизвикал смях у всички, които го видели. В този епизод виждаме способността на човека -Везни да намери необикновено решение и да оцени стойността на неуместното.

В историята на човечеството въпроси от огромна важност са се решавали благодарение на необикновен подход към обикновен проблем. Един татарски вожд например запалил огромен пожар зад собствената си войска и така я принудил да се втурне напред с такава отчаяна решимост, че никой враг не можел да й устои. Когато Ханибал изпратил слоновете си против Сципион, той от своя страна заповядал на тръбачите си да надуят тръбите право в ушите на животните. Изплашени от шума, слоновете се обърнали в паническо бягство и смачкали много от войниците на Ханибал.

Осъзнаването на несъответствията е едно от най-великите оръжия, дадени на човечеството в неговата постоянна борба срещу заслепенията. То поражда смях, който разрушава претенциите и взривява остарелите структури.

Това е единственият подвиг, който завършва с взривове от смях. Херкулес не само изпълнява даденото му поръчение, но превръща свирепия глиган в обект на насмешки. Ако променим поне малко гледната си точка, много от ужасите в жизнения ни опит могат да бъдат преобразувани чрез благословеното чувство за хумор. Много от нещата, които хората разглеждат с мрачна сериозност, всъщност имат доста забавни страни.

Човекът на Везните живее като мери и уравновесява всички неща. Подобен подход често създава впечатление за съмнения и нерешителност. Тъй като е научил, че черното и бялото имат много градации, този човек рядко е склонен към крайности. Той знае, че онези, които се приемат за стълбове на обществото, могат да се окажат фарисеи, а незабележимият и скромен човек - солта на земята. Той разбира, че този, който най-яростно от всичко защитава своята изключителност, може да бъде най-малко достоен. Той е научил, че мъдреците на света могат да се държат като глупци, а глупците могат случайно да попаднат на съкровища. Той знае, че светските присъди могат да бъдат отменени от по-висшия съд и че истината може да ходи по земята в много и необичайни премени.

По този начин търсенето на истината се трансформира в развиване на умения за разграничаване. В известен смисъл, за човека не съществуват истини, защото всяка отделна истина е само част от голямото цяло. Търсенето на тези по-общи понятия е по-важно от придържането към тесния, отделен сегмент. 

Подобно на грижлив паяк, човекът на Везните постоянно тъче нишката на съотношенията и създава чувствителната мрежа на значенията. Резултат от тази дейност е синтезът. Той сякаш стои между конкретното и абстрактното и се опитва да ги съотнесе. Тук винаги се получава разминаване – разрив между зададената и постигнатата цел, но независимо от това паяжината сияе ярко и придобива изискана красота. 

Човекът на Везните често чака, стоейки на половината път между земята и небето. Като гледа нагоре, той съзерцава прекрасните видения, сияещия изгрев, позлатяващ снежните върхове на планините; като погледне надолу, вижда мърсотията и калта, в която крачат човешките синове. От една страна познава висшите идеали; от друга – разбира, че те са непризнати и неразбрани. Той е длъжен да остане и да работи в тази междинна точка на пътя. Ако човекът на Везните се издигне към идеалния свят, ще загуби връзката с обикновените неща; ако се спусне към нивото на материалната активност, ще изгуби ценното разбиране, което е основата на неговото същество. Той се колебае между тези два свята, за да постигне разбиране, което включва висшето и низшето, доброто и лошото, възвишеното и незначителното. Това е състраданието.

Придобиването на знание носи разочарование. Прониквайки в сърцето на хората, той вижда там мрачни сенки и утайки от необясними страсти. Така той открива основните методи, чрез които хората постигат успех, тъмните петна в живота на всички почитани хора и дребните хитрости, чрез които те се спасяват от гласа на съвестта. Той наблюдава зараждането на новите идеи, които още при първото изкушение обикновено се попарват от слана. Съзерцава дългия път, който предстои на човечеството, с отделните му постижения и многобройните му неуспехи.

Какви са резултатите от тези разсъждения? Най-напред заслепението, което толкова често приковава човека към земята, значително отслабва. Той започва да разбира, че хората живеят в кълбящите се облаци на илюзията, държат се за живота като самоцел и често бягат от истината като от катастрофа. Това описание на човешките слабости не означава, че хубавите качества на хората остават незабелязани; ако те не бяха достатъчно, светът не би могъл да съществува. 

Човекът на Везните никак не е уверен, че иска да вземе участие в агресивната борба за съществуване и войнствено да си проправя път към върховете на властта и престижа. Ако се грижеше главно за себе си, той по-скоро би отишъл в библиотеката и там би прекарвал дните си. Съществуват обаче и други човешки същества, които имат изисквания към него. По този начин в живота му се вкоренява мотивът за служене, основан върху обективното разбиране на човешката природа. Откровено казано, да се служи на такива невероятни същества като хората е много трудно. Кажете на човека истина, която (ако бъде приета) ще промени стереотипа на неговия живот, и той ще ви обвини в радикалност; опитайте се нещо да му докажете и той упорито ще отстоява предимствата на своите инстинкти. От друга страна, ако проявите безразличие към съдбата му, ще ви обвини в равнодушие към неговите страдания. Онзи, който реши да служи на човешката раса, трябва да бъде готов за неразбиране, за неправилно тълкуване на постъпките му, за изопачаване на всичко, което е казал, и свеждането му до неговата противоположност. 

Човекът на Везните не е склонен да бъде нито фанатик, нито тиранин. Той по-скоро се стреми да убеди, отколкото да принуди. Той разбира изкуството на духовния компромис, което означава готовност да се отстъпва по несъществените точки, плюс убеденост, че небесата се достигат с поредица от отделни крачки, а не с един спасителен скок. Служенето на другите изисква точна преценка на техните възможности, защото да се очаква от хората онова, което те не са способни да дадат, не е мъдър подход и води до огорчения. Помощта, предлагана на човека, трябва да е съобразена с рамките на неговите ограничени възможности. В противен случай тя може да се окаже вредна. Необходимо е да се прави ясно разграничение между прекалено голямата и прекалено малката помощ. Ако е оказана прекалено голяма помощ, индивидът няма да се стреми да разкрие своите собствени възможности, а ако е прекалено малка – той може да потъне в океана на отчаянието. С други думи, оказваната помощ трябва да бъде внимателно съобразена с нуждите на конкретния човек. Нерядко помощта се оказва бреме; често е по-добре личността да получи свободата сама да изработи своята духовна убеденост като резултат от собствените си горчиви конфликти.

Постоянното претегляне и мерене, толкова характерно за човека на Везните, има за цел установяването на равновесие. Светът се крепи върху равновесието и човекът на Везните добре разбира това. Всъщност, законите на кармата също могат да се разглеждат като уравновесяващи механизми, които не допускат продължителното съществуване на небалансирани състояния. Катастрофите, които сполетяват човека, имат за цел не просто да го наказват, а да възстановят равновесието в неговата природа. Този, който сам установи равновесие в своя живот, едва ли ще се доведе до положение то да му бъде налагано чрез жестоките удари на обстоятелствата. Чашите на Везните лесно могат да се наклонят в една или друга посока, но средната точка, където се намира равновесието, остава неизменна. Това е точката на хармонията и на безопасното убежище, което никога няма да бъде застрашено от колебаещите се сенки на земните катастрофи и бедствия.

Попаднал в центъра на дисонанса, човекът на Везните лелее мечтата за хармонията; в далечната страна той помни дома на своя Отец. Скътал този спомен в паметта си, той се стреми да бъде точка на спокойствие в морето от противоборстващи сили. Такава е целта, но тя невинаги се достига. Стремежът му към хармония засилва неговото желание да бъде миротворец. Обикновено той е способен да разбере еднакво добре и двете страни на конфликта и тази способност го прави добър посредник или арбитър.

Енергиите, които той използва, са убеждението, учтивостта и сътрудничеството и дори когато те се окажат неефективни, той отхвърля по-грубите методи. Такъв човек е естествено предразположен към обществена работа и с готовност участва в различни програми за братство и единение.

В човека на Везните е засилен женският елемент и това е естествено, защото този зодиакален знак се управлява от Венера. Твърдият и активен натиск на съвременния живот е прекалено агресивно-мъжествен; необходимо е допълващото влияние на меката грация и художествената красота на женския компонент. Човекът на Везните инстинктивно разбира това.

Той знае, че мъжествената напоритост трябва да бъде уравновесена чрез по-финия аромат на женската мекота; че податливата вода надживява твърдия камък и закалената стомана.

Когато човекът на Везните успее да усвои меката и нежна хармония на Венера, той започва да се откликва и на друга вибрация – тази на Уран. В Библията това въздействие се описва с думите: „Ето виж, творя всичко наново“. Старите форми вече се разглеждат като вериги и калъпи, от които е време да се избавим. Божията метла трябва да измете всичкия боклук на вековете, за да могат висшите идеали на братството и единството да се въплътят в самата структура на нашите институции, за да може животът, който водят хората, да отразява божествения образ, неотменно запечатан в тяхното същество. Тези революционни промени не могат да се достигнат чрез преустройство на външните форми и институти; те трябва да произтичат от човешкия разум, от безмълвието на човешкото сърце, когато човек се обръща към светлината, струяща от вечната обител вътре в него самия. Човекът на Везните започва да променя себе си, знаейки, че това е първата крачка към изменението на света.

Изображение: Heracles and the Erymanthian Boar, by Francisco de Zurbarán, 1634 (Museo del Prado) - Wikipedia