Митове и легенди за съзвездията
(„Deucalion and Pyrrha”, 1636-637 by Martínez del Mazo, Juan Bautista Museo del Prado)
В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око около 90 звезди. Те са наредени в силно извита дъга. В средната й част, петте по-ярки звезди образуват като че ли някакъв съд, от който изтича струя вода. Съзвездието Водолей започва да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато започват есенните дъждове. Забелязали това явление, древните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива струя вода. Така се представя съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.
Митологията свързва съзвездието Водолей с всемирен потоп.
През медния век хората били много лоши и зли. Непрекъснато воювали те помежду си, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият господар на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки род. Без да подозират намерението на Зевс, хората продължили да се избиват помежду си, от ден на ден ставали все по-зли и заприличвали на истински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще изпълни решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.
Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с мъка гледал баща си, прикован на огромната скала. Но Прометей разговарял спокойно с него, давал му съвети и напътствия. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и казал на сина си да направи голям кораб, да складира в него храна и да чака уречения ден.
Девкалион изпълнил съвета на баща си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрекъснат проливен дъжд. Той забранил на ветровете да духат освен на влажния южен вятър Нот, който безспирно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, започнала да залива Земята и все повече да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и вече започнали да изчезват планините. Само тук-там се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала само вода… Сред безбрежната вода се носил само един кораб, който непрекъснато се издигал заедно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едва достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко късче земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, но всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и изпитали страх от самотата сред безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.
Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, сякаш растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята – безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, сред която не се чувал никакъв звук, издаван от живо същество.
Един ден при Девкалион и Пира дошъл вестителят на боговете – Хермес. Изпратил го Зевс, за да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и казал на Хермес:
– Само едно желание имам и моля великия Зевс, ако желае, да го изпълни: Да насели земята отново с хора!
Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, за да им каже какво трябва да правят. В миг Хермес долетял при тях и предал:
– Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!
Разбрал Девкалион, че „костите“, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по склона на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира – в прекрасни жени.
Съзвездието Водолей ни напомня за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си обичта към хората.
От: „Митове и легенди за съзвездията”, Ангел Бонов
Картина: „Deucalion and Pyrrha”, 1636-637 by Martínez del Mazo, Juan Bautista Museo del Prado