„Житейската мистерия разбира
единствено душата възвисена,
в която Божа благодат извира."
(От „Не вярвайте")

Роден през 1856 г. в Чехия, Мъквичка получава образованието си в Прага и Мюнхен. 25-годишен той пристига в България – като учител по рисуване в Пловдивската гимназия. Остава в страната ни цели 40 години. Мърквичка е първият Ректор на новосъздадената Художествена академия и активно участва в организирането на художествения живот в България. Той с любопитство опознава типичните за нашите ширини бит, култура, традиции, обичаи. Колоритните му творби са вдъхновени от тукашния живот, а първите илюстрации на „Под игото" са негово дело. Мърквичка участва и в изписването на храм-паметника „Св. Александър Невски".
Великолепните платна обаче, не са единственото творческо прозрение на Мърквичка. През 1930 г., в Придворната печатница в София, той отпечатва свои сонети и ронда на чешки език. Стихосбирката „Прашинки от неведомото" разлиства поетичната виртуозност на художника, който рисува с думи – живота, жените, щастието, България.

ЖЕНА
Жена любима, мой живот и слава,
вода, въртяща камък воденичен,
с метежна нежност твоят зов магичен
на хижи и палати радост дава.

В сърцето ми камбана проехтява,
окъпе ли ме твоят взор лиричен,
жена любима, като в храм мистичен
от божеството твое страст повява.

С трендафил твоя лик ще увенчая,
ти постели олтар за дивно тяло –
от него накит по-красив не зная.

Остава твойто лоно вечна тайна,
но Бог посява зрънце засияло:
да бъде твоята любов безкрайна.

67

ХАРМОНИЯ В ДУШИТЕ
Когато две души в една са слени,
флуид божествен щом ги омагьоса,
в пещта любовна чувствата какво са:
връз обков златен перли подредени.

Когато святи сънища блажени,
в сърцето на поета радост носят
и както струна в струна се докосва,
тъй шепне в двама музика неземна.

Очи в очи обичани се взират,
като във детска приказка безгрижна
и в тиха близост общ екстаз намират.

Щом зла съдба сърдито забушува,
ръката търси пак ръката ближна,
тъй както редом двойка рибки плуват.

ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
Познания духа ми оплодиха,
дошли при мен незримо от цветята,
да ме огреят, както светлината
от златна жар се ражда в утрин тиха.

Разбрах накрая тази битка лиха:
родено на бурята в тъмата –
умира, а в пролетна позлата
се ражда образ нов за вечен вихър.

Звезда миражна, във безкрая скрита,
за миг от вечността пресътворена,
кипи във тебе сприя страховита:

беда, тъга в двубой с разкош наперен,
въргалят се на земната арена,
а смърт размахва показалец черен.

Избрано от „Прашинки от неведомото", Сонети и ронда от Иван Мъквичка.
Превод от чешки ~ Мария Генова

65

Илюстрации ~ bg.wikipedia.org, commons.wikimedia.org