В университета се присмиват на консервативните й възгледи. Това обаче само превръща бъдещия министър-председател на Великобритания в още по-силна личност.
На 6-ти август 1945 Маргарет Робъртс тъкмо пристига на гости у сестра си, когато чува по радиото, че американците са хвърлили атомна бомба над японския град Хирошима. 92000 души умират незабавно, по-голямата част от които цивилни граждани. Маргарет е на 19 години, студентка по химия и знае какво причинява атомната бомба: Светкавицата от експлозията ослепява хората, горещината изсушава телата им, ударната вълна ги погребва под руините на домовете им, радиоактивността се запазва за дълъг период от време. Въпреки това Маргарет е убедена: Действията от страна на американците са правилни, тъй като възпрепятстват появата на жертви от страна на Съюзниците. Тази нейна твърдост по-късно като министър-председател й носи популярност, но й спечелва и лоша слава.
Маргарет Хилда Робъртс се ражда на 13-ти октомври 1925 в Грантъм в жилището над магазина за хранителни продукти на своите родители. Няма баня и течаща вода, парите не достигат. Въпреки това родителите спестяват, за да може Маргарет като първо дете от семейството да може да учи в университет. В един мъглив октомврийски ден на 1943 тя пристига в Оксфорд. Университетът е най-добрият, що се отнася до обучението по природни науки, а това е важно за нея. Тя иска да покаже на родителите си, че са инвестирали добре своите пари. На европейския континент бушува Втората световна война и студентите в Оксфорд също усещат това: Спестява се от ежедневни неща – чаят се предлага без захар, а преподавателите контролират какво количество топла вода изразходва всеки. На семинарите присъстват почти само жени, изключение правят няколко възрастни и болни мъже. Момчетата и здравите мъже са изпратени на фронта в борба срещу германците и японците.
Маргарет прекарва вечерите сама в лабораторията. Тя е добър студент, но не и нещо изключително. А и не иска да бъде. Въпреки че много по-късно решава да стане политик, тя още тогава е наясно: Няма да работи като химик. Но за прекъсване на следването не може и дума да става. „Най-голямата услуга, която човек може да направи на страната си като студент – независимо дали в мирни дни или по време на война – е да учи упорито и ефективно и да не мечтае за това, с какво друго би могъл да се занимава", пише тя.
Още първата година в университета тя постъпва в консервативното студентско движение. Става секретар, касиер и накрая президент – втората жена на тази длъжност, която дотогава клубът е имал. Повечето студенти по това време споделят социалистическите идеи на британското работническо движение. Маргарет ненавижда социализма. Тя е на мнение, че хората трябва да се борят срещу него „чрез принуда, конфискационно данъчно облагане, национализация и репресивни закони". Като министър-председател тя ще въвежда точно такива мерки. По-късно нейни състуденти все още се присмиват на тези нейни убеждения. Една нейна състудентка си спомня за Маргарет „като самотно момиче, което винаги говори така, все едно е излязло от семинар по реторика". За Маргарет това не е проблем. Напротив, това дори я прави по-силна. Като министър-председател по-късно ще й бъде зададен въпросът, откъде черпи силата, с която налага оспорвани закони. И тя ще отговори, че е научила това в Оксфорд.
Политиката е мъжка работа
Маргарет е боец-единак и поради факта, че е жена. Политиката е мъжка работа, особено във времена на война. В клуба по дебати в университета тя няма право да дискутира. Така тя става безмълвен посетител, който слуша мъжете.
В края на втората й година в Оксфорд, 1945, във Великобритания се провеждат парламентарни избори. Маргарет се прибира в родния си град, за да подкрепи кандидатите на консерваторите. Когато обаче работническата партия печели изборите и за първи път съставя правителство, Маргарет е шокирана.
Когато първите млади мъже се завръщат в Оксфорд след края на войната, за тях отново има нощен живот – за Маргарет нещо съвсем непознато. Тя посещава няколко партита, дори опитва чаша вино и цигара – отвратително, смята тя. И прахосване на средства. По-добре да използва парите да си купува всеки ден The Times.
Междувременно тя осъзнава, че е трябвало да следва право. Когато през 1951 се омъжва за предприемача Денис Тачър, той финансира тази нейна мечта. Между другото тя се кандидатира на парламентарните избори и през 1979 е избрана за първата жена министър-председател на Великобритания. В годините след това тя преобразува страната: приватизира самолетните компании, железниците, пощите. Ограничава правата на профсъюзите, намалява социалните услуги и либерализира финансовите пазари. Примирява се с нарастващата бедност, неравенството и недоволството сред населението. Именно затова и до днес е известна с псевдонима „желязната лейди". „Консерватизъм като излят от стомана", така я описва една доцентка, спомняйки си за студентските години на Маргарет.
Особени събития: По времето на Фолкландската война през 1982 Маргарет Тачър добива световна известност, което й осигурява повторен успех на изборите през следващата година
По-важни отличия: От президента на САЩ тя е удостоена с „Медал на свободата" – най-високото отличие за цивилни граждани.
Източник: www.zeit.de
Снимка: huffingtonpost.co.uk
