Питагор бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете.
Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най-сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствал, че се намира пред Истината."
Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор:
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура.”
Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Питагоровият институт станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните.
(Избрано от „Питагор и неговото дело”)
(Pythagoras, from Thomas Stanley, c.1655)
Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето.
Животът е като представление - в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.
Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.
В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.
Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други - за печалба, а философите - единствено за истината.
Колкото и да са кратки думите да и не, те изискват най-сериозния размисъл.
Ласкателството е като нарисувано оръжие - привидно хубаво, а полза никаква.
Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.
По-лесно е да умрем за жената, която обичаме, отколкото да живеем с нея.
Виното е враг на мъдростта и приятел на лудостта.
Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека твой върховен закон бъде самоуважението ти.
Общуването с жени винаги води до беди.
По следите на леността върви бедността.
При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното.
Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.
Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.
Шегата, подобно на солта, се ползва умерено.
Временният неуспех е винаги по-добър от временният успех.
(The School of Athens, detail, 1509, by Raphael)
(The School of Athens, 1509, by Raphael)
(Pythagoreans Celebrate the Sunrise, 1869 by Fyodor Bronnikov)
(Pythagoras Advocating Vegetarianism, 1618-1620, by Peter Paul Rubens )
Източник: „Питагор и неговото дело” - petardanov.com
Изображения: en.wikipedia.org, commons.wikimedia.org