Многократно сме ставали свидетели на нехайство по отношение на вековните дървета у нас – безпощадно изсичани и унищожавани заради нечии интереси. Оцелели от строителната инвазия, днес столицата ни разполага с 90 вековни дървета, ветеранът измежду които е една стара черница на ул. „Искрец" 2. Стеблото й е с диаметър 4,1 метра, а предполагаемата възраст – 650 години.
Младият екип на фондация „Екообщност", съвместно с още две неправителствени организации, е разработил прекрасен проект, който цели да съхрани и предаде през поколенията историите на вековните дървета в София и не само. Сега всеки, който желае да опознае природните съкровища, ще може да се сдобие със специална карта и да потегли по следите на живата ни история из града. От фондацията са изготвили три маршрута. Единият от тях включва дърветата в идеалния център и най-вече тези в градинката на Националната художествена галерия и на Етнографския музей. Там растат над двестагодишни представители на вида акация, софора, бряст, айлант, като най-старото дърво сред тях е четиристотингодишен летен дъб. В екомаршрута е включен и величествения дъб, намиращ се в ботаническата градина на Софийския университет близо до паметника „Левски". През 1892 г. лично цар Фердинанд засажда дървото, като заравя в корените му златна монета.
"Идеята ни е гражданите и гостите на София да опознаят най-лесно и бързо вековните дървета, да се насладят по своему на вековните форми, на някоя вплетена в старите клони хорска мълва, да усетят свещеното присъствие на старото дърво, лековитата му и магическа сянка. Да се докоснат до историите, съпътствали битието му и да потърсят оброчището скрито нейде... " - споделя екипът.
На сайта vekovnite.org може да откриете изумителните истории на някои от най-старите дървета у нас. Като тази на 20-те славейкови дъба, които са единствените останали от някогашната дъбова кория Корубаглар, покривала територията на днешен Лозенец и под които са се провеждали сбирките на литературния кръг „Мисъл", заедно с Пенчо Славейков, д-р Кръстю Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Точно тук баща и син Славейкови са написали и някои от най-известните си стихотворения.
