Руините, които виждате всъщност са тъжният скелет на някога величествената Видинска синагога, заснети от младата фотографка Елица Лозанова. Построена през 1894 г. с дарения на местната еврейска общност, на мястото на предишен храм разрушен по времето на руско-турската война, синагогата във Видин е втората по големина след храма в София и до преди десетилетия е била една от най-красивите сгради в България.
Като свидетелство за могъщото й минало, severozapazenabg.com пише: „Интериорът е впечатлявал със своят колорит и богата орнаментика. Олтарът е поставен върху подиум в апсидата. Предполага се, че имитира архитектурата на древноеврейски храм с централна част, арки, колони и две кули. Над олтара е изобразен символът на Слънцето.
Главната фасада някога е била наистина внушителна. Решена с издаден напред черен обем и две странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка сплетена във формата на звездата на Давид украсявала центъра на аркадата. Четирите странични кули с арковидни прозорци, събрани по двойки имали цветни стъкла и фина декоративна решетка.
Във входа на храма били монтирани две плочи от бял мрамор, на които на иврит били изписани имената на видинските евреи, дали живота си за свободата на България – от опълченците в Освободителната война до воините, загинали в Първата световна."
През 50-те години на XX век, когато близо 1200 евреи заминават за Израел, синагогата е продадена за стопанисване на местната община. Така започва нейната дълга и безвъзвратна гибел.
През 1986 г. по препоръка и със средства от тогавашния Комитет за култура започва реставрация на храма, който днес е със статут на паметник на културата. Поради чудесната акустика на сградата видинчани възнамерявали да я използват за изнасяне на симфонични концерти. През 1991 г. ремонтните дейности са спрени, а имотът е върнат в активите на малобройната вече еврейска общност в града.
През 2012 година отново е разработен проект за реставрацията на синагогата, който обаче така и не се реализира. „Има изготвен работен проект от преди години за възстановяването й, който е преминал през една доста сложна процедура. Институтът за паметници на културата и Министерство на културата са дали своите препоръки за промени по проекта, тези препоръки са съобразени и той е коригиран, одобрен е и следва да бъде намерено финансиране за да започне реализацията му. Към момента беше осигурявано два пъти финансиране за възстановяване, но не се реализира. В последните години Министерство на културата или оторизиран от него представител като областния управител на Видин дори не са кандидатствали по някаква програма за финансиране." - споделя арх. Любомир Станиславов.
За огромно съжаление, докато институциите стоят със скръстени ръце, тази приказна сграда ще продължава да тъне в разруха и единствените й посетители ща са авантюристите и хора като Елица Лозанова, които чрез обектива си се опитват да предадат поне малко парченце история на следващите поколения.
Снимки: Елица Лозанова
Повече фотографии на Елица може да видите ТУК и ТУК.