В полите на Витоша! Или покрайнините на някогашна София

Сигурно мнозина от вас са чували и посещавали прекрасния сайт, посветен на някогашна София – stara-sofia.com. За него създателите споделят следното:

„Градовете са като хората - раждат се, развиват се, живеят и се променят. Всеки от нас мисли, че познава София. Та как иначе, нали ежедневно крачим забързани по жълтите павета, любуваме се на Народния театър или палим свещичка в катедралата Свети Александър Невски. София обаче има своите тайни, скрити дълбоко в нейното минало. За едва 130 години градът преживява три мащабни трансформации. От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и уверено се превръща в модерна столица на младата българска държава. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората световна война, голяма част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, за да бъдат заменени от монументалните строежи на новата власт. Днес градът отново се променя, този път пред самите нас. Хармоничните стари фасади се заменят със стъклени "билдинги", а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове.

Питали ли сте се как са изглеждали улиците, по които се разхождате всеки ден, какви са техните тайни? Не знаем дали съществува машина на времето, но всяка от показаните тук над 2000 фотографии е като откраднат миг от отминали времена. Все по-малко остават хората, виждали със собствените си очи града преди войната. За нас, другите, остават само разказите и света на черно-белите образи.

Страницата www.stara-sofia.com бе създадена, за да запълни една съществена празнина не само в българското интернет пространство, но и в историческата памет на нашето общество. Тя представя подбрани автентични фотографии от края на XIX и първата половина на XX век и продължава да се обогатява непрекъснато."

И отново там, сред купищата стари снимки на www.stara-sofia.com , се крие една отдавна забравена част от нашата столица, за която поети си писали стихове, пели са се песни и са се раждали легенди. Предлагаме ви да надникнем за миг назад във времето и да направим една носталгична забежка към покрайнините на някогашна София, такива, каквито ги е описал Н. Станев през 1920г. във "Водач из София".

Драгалевци

dragalevci1

Селска къща в Драгалевци, 1917 г.

Зад Лозенец на 6 километра, под полите на Витоша се гуши в буйна зеленина Драгалевци, село старо, без план, с твърде лоши улици и неугледни селски постройки. Два километра по-горе се крие посред висока гора в недрата на Витоша Драгалевският монастир св. Богородица, основан от българския цар Иван Александър (1331 —1371). Старата част на църквата възбужда известен интерес с живописта си от XV век. В тоя монастир лете прекарват на чист въздух много софийски семейства по здравословни причини. Над монастиря се намират богати извори от чиста и сладка вода, която е хваната и докарана по железни тръби за нуждите на Семинарията и Военното училище. От Драгалевския монастир е най-късото разстояние за Черни връх на Витоша. Обработен обаче път няма.

dragalevci2

Стопански двор

dragalevci3

Драгалевска носия, началото на века

dragalevci4

Драгалевски манастир, пощенска картичка, архив ДПП Витоша

dragalevci5

Драгалевски манастир, снимка, архив ДПП Витоша

dragalevci7

Кметът инж. Иван Иванов сред драгалевчани по повод присъединяването на селото към Столична голяма община, 1938 г.

Бояна

boqna1

Изглед към София от височините над селото, което остава на преден план, 21 април 1918 г.

От Драгалевци на 3 километра западно до самата Витоша се намира историческото село Бояна със старовремска църква, издигната още при цар Константина Асена (1259 г.). В тая църква се съхраняват и до днес ликовете на цар Константина и царица Ирина, севастократор Калоян и съпругата му Десислава, нарисувани на стените от тогавашен художник. Църквата е низка в земята и без прозорец. Над нея има надстройка за нуждите на селяните. Църковните врата са обковани с железо, надупчено от куршумите на турците. Очите на царските ликове и светците са изчевъркани от турски злосторници. Южно от църквата е погребана царица Елеонора в особена гробница. От селото Бояна се вижда софийското поле равно като длан, а столицата се мъдри по средата му. Над Бояна има крепост (акропол) върху скалист остър връх ("момина могила"); и до днес със следите си ясно посочва дирите на средновековната кула, която пазела изхода на боянската река, чието разклонение води дълбоко в недрата на недостъпната Витоша и образува сигурно скривалище за народа от вилнението на злосторници или неприятели в полето. Още по-високо по боянската бързотечна и пенлива рекичка има чуден водопад, чиято вода шумно скача от голяма височина, пръска се в милиони капки, та образува прелестна дъга. Природолюбците обичат да посещават водопада и да обядват под звуковете на неговата музика при омайната гледка на дъгата, чиито спектрови бои вълшебно играят. Покрай Бояна минава главният водопровод за София. Тук се намира главен резервоар и филтър (чистилище) за водата. Едно масивно здание бе построено за произвеждане на електрика, ала поради недостатъчната вода е напуснато.

boqna2

Мостче над Перловска река, 1917 г.

boqna3

Общ изглед към Бояна, 21 април 1918 г.

boqna4

Богата селска къща в Бояна, 29 май 1918 г.

boqna5

Селски къщи, 1917 г.

boqna6

Вършитба с коне, 1917 г.

boqna7

Боянската църква с гроба на Царица Елеонора, 21 април 1918 г.

Княжево

knqjevo1

Западно от Бояна се намира с. Княжево, 8 километра от София, едничкото най-достъпно място за софийската публика, понеже е свързано с трамвай до столицата. Княжево държи изхода на Владайския проход и е едно от най-старите дервентжийски общини с привилегии в турско време. Някога си то е било чифлик. Турските стари вардачници, преправени на бирария, и днес стоят на горния край на селото. Джамията се намирала на мястото, дето е сега църквата, която я заместила веднага подир освобождението. До църквата от южна страна се намира гроба на турския светец Бали-ефенди със зелена чалма, белег, че е от рода на емирите. В Княжево лятно време има добри бирарии. Над селото пространството е засадено с изкуствена борова гора чак до планината. В полите на планината тече буен студен извор, наречен «Белата вода». Местността по пътя от Княжево до Владая в дефилето е препълнена с| прекрасни кътове, постлани с морава и изпъстрени с многобройни кокетни къщи и вили. Заслужава да се иде пешком по цялата долина за отмора и чист въздух.

В Княжево има държавна минерална баня топла 32°. Изворите са много. От всички извори водата тече 218 литри в минута. Състав на водата: въглена киселина, сярна, силициева, натриев окис, калциев окис и др. Лекуват се с успех следните болести: диспепсия, катар на белите дробове, неврастения, истерия, ревматизъм, скрофули, с безплодие, захарна болест и др В същото село се намира школа за запасни офицери. От Княжево до София цялото пространство е осеяно с къщи, вили и овощни градини, които за жалост не отговориха на надеждите на своите стопани.

От Княжево има пряка пътека за най-близките Витошки върхове, които са твърде приятни със своите ливади и ароматни треви.

knqjevo2knqjevo3knqjevo4

Една от първите трамвайни линии в столицата води до Княжево, любимо място за отдих и туризъм на софиянци

knqjevo5

Източник: stara-sofia.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK