Душата на войника – спомени от родната казарма!

Секундите, момчета! Това е
вашият патрондаш за цял живот!
Нямате право да го пилеете за глупости!
Не ще простим на тоя, който превърне
живота си в преживелище!

Капитанът
Георги Марков, „Мъже"

За добро или за зло казармата вече я няма. От нея останаха само спомените на няколко поколения мъже, разказвани с вълнение и гордост пред жени, деца, внуци и съседи, останаха и хиляди приятелства до гроб.

Някои описват онези времена като цял пласт от българската култура, който в момента се изпарява в небитието. Пласт, наситен с фолклор, изстрадан опит, стратегии за оцеляване, герои, подлеци и приспособленци. За други пък службата беше безсмислена загуба от времето на целеустремения млад гражданин. Но и за тази част, както и за много други от нашата история, трябва се говори деликатно, защото истината е толкова пъстра, колкото и човешките съдби.

Предлагаме ви да се върнем за миг назад във времето и да съживим всичко онова, което навремето вълнуваше душата на войника.

ot scenera 001 1 1

В топлата септемврийска сутрин пред поделението има хиляди хора. Плахи момчешки погледи се озъртат наоколо. Бащи дават последни наставления на синовете си, притеснени майки гледат жално децата си и очакват от тях след година, две да са „станали мъже". Последни думи, прегръдка, няколко крачки и цивилният живот остава на заден план. Момчето вече не е син, а редник. Той вече е в казармата. Казармата, която в следващите месеци ще е неговото ежедневие, сън и мисъл. Старшината негова майка и баща.

ot scenera 003 2

6 часа маршируваш, отдаваш почест и поздравяваш командира. Нощното дежурство е друга работа. Два часа спиш, два часа охраняваш другарите, лъскаш кубинките и почистваш коридора. Или сапунисваш и миеш коридора. И двете са верни. Разликата е в подготовката. Сапунката е едно от многото военни откритие, за които се чудиш защо е необходимо. Мозайката в коридора блести, защото всяка нощ се почиства по специален начин. Първо се настъргва сапуна. Настъргва се с помощта на пружината от леглото. Добавя се одеколон, паста за зъби, крем за бръснене и вода. Разбърква се до хомогенна смес и се излива върху пода. С вълнен плат се попива и накрая се измива с вода. И така, докато се отмие цялата пяна образувана от сместа. А тя се мие трудно. Интересно, но изморително. И това по време на почивка. Естествено реалността е друга – 20 минути пазиш, 3 часа и 40 мин. спиш. А сапунката – може и само с вода и одеколон. Както казват в казармата – всичко мокро е чисто. И да мирише хубаво.

И така 2 месеца, маршируваш, отдаваш чест и сапунисваш. След това идва клетвата:

ot scenera 002 1

Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме.

Заклех се!

Първата отпуска е като първата жена. Никога не я забравяш.

002 1 1

След клетвата всичко е различно. Започват учения, стрелби, тактики и най-вече започваш да даваш караул. Въоръжената охрана на поделението или караула е подобие на нощното дежурство, но не точно като него. Тук няма сапунки, няма лъскане на кубинки, няма и спане. Поне в началото. В последствие караула ти идва като бонус. Не ходиш на тактики, не тичаш по няколко километра с пълно бойно, не лазиш с противогаз и не стреляш на ужким по въображаем противник. Но, както всичко в казармата, така и караулът те научава на нещо - как се спи прав, на клон, на един крак, че и докато левитираш.

ot scenera 004ot scenera 0061

Едва ли има съпруга, син или дъщеря, която да не е слушала разказите на войника, неволите и радостите му. Нашите бащи и до днес не спират да превъртат лентата и дали, защото човекът е устроен да помни само красивото, те все така убедено твърдят, че в казармата са преживели едни от най-хубавите години в живота си.

ot scenera 003

Много жени, от своя страна, помнят как са изпращали момчето си, как са плакали и писали дълги среднощни писма. В семейните албуми сега се пазят купища снимки, които следващите поколения едва ли ще разберат. Защото само онзи, който е носил въшкарника, знае цялата истината!

21-02 tema 6-752442 1

Може би не знаете, но у нас съществува сайт, чиято мисия е да открива приятели от казармата, отдавна изгубили дирите си. В www.armybook.eu можете на издирите старите другари, с които сте преживели толкова много.

ot scenera 0051

А за нас остава въпросът, за добро или за зло вече я няма родната казарма? Тук не съществуват грешни отговори!

 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK