33-годишен. Едва на 3-годишна възраст започва да учи пиано в консерваторията в родния си град в Китай. Днес той свири под ръководството на едни от най-известните диригенти.

Бащата на Ланг Ланг е тиранична личност. Вярата в собственото АЗ дава на момчето сили да изтърпи деспотичното му поведение. Германското списание ZEITmagazin представя интервю с един от най-известните пианисти на нашето съвремие.

ZМ: По време на раждането ви пъпната връв се увива повече от два пъти пъти около врата ви. Не сте можел да дишате. Очевидно е обаче, че сте оцелял.
Ланг: В последния момент лекарят и майка ми успяват да ме спасят. По-късно майка ми беше на мнение, че съм оцелял, тъй като съм имал мисия в живота. Според мен обаче човек няма как да знае това в момента на раждането си, това става ясно едва по-късно през годините.

ZМ: Вашият баща купува пиано, когато сте само на 2,5 години. Възлагал ви е големи надежди. От къде е знаел за таланта ви?
Ланг: Разбира се, в началото не е знаел нищо. Той искаше и аз като него да се науча да свиря на някакъв инструмент, а пианото според него предоставяше възможност за международна кариера. Аз съм продукт на китайската политика „едно дете“. Тези деца трябва да изпълнят всички надежди на своите родители за едно по-добро бъдеще.

ZМ: Баща ви е бил тиранична личност и ви е подлагал на стрес. Трябвало е да се упражнявате часове наред и когато една учителка, която вие наричате „проф. Гневна“, ви изхвърля, баща ви дори изисква от вас да се самоубиете.
Ланг: Тогава той изгуби контрол над ситуацията. Беше дошъл в Пекин специално заради мен, отказа се от професията си и в онзи момент изглеждаше така, все едно аз не съм достатъчно добър. Като даровит млад музикант някога е искал да влезе в консерваторията. Но заради глупава грешка при попълване на формуляра за кандидатстване не го приемат. И в случая с мен той виждаше повторно своята мечта да се проваля. Аз стоях на терасата, а той ми крещеше, че трябва да скоча през парапета. Аз обаче бях силен. Никога не бих сложил край на живота си. След тази случка дълго време не разговарях с него и дори отказвах да се упражнявам.

ZМ: Но сте му простил?
Ланг: Разбира се. В крайна сметка и двамата имахме една и съща цел: успех. Знаех, че ще стигна по-далече от него, защото бях започнал да се занимавам с музика на съвсем ранна възраст.

ZМ: И тогава идва ред на приемния изпит в консерваторията в Пекин.
Ланг: Това наистина беше най-ужасяващият и най-труден изпит в моя живот. Научих, че „проф. Гневна“ е в журито. В нощта преди изпита бях толкова нервен, че се промъкнах в леглото на баща си и го помолих да ме прегърне. Всъщност винаги съм имал страх от него. Но в онзи момент просто се нуждаех от това. По време на цялото изпълнение непрекъснато си мислех: Тя веднага ще разкаже на всички, колко съм лош и как не притежавам никакъв талант.

ZМ: Баща ви е бил на мнение, че чувствата ще ви направят слаб, особено привързаността към майка ви.
Ланг: Държах на майка си невероятно много и като дете прекарвах всяка секунда с нея. Когато заминах с баща си за Пекин и я оставих в Шенян, за мен усещането беше изключително болезнено. Тя толкова много ми липсваше, че отначало дори нямах желание сутрин да стана от леглото. През цялото си детство плаках за нея. Едва по-късно разбрах, че е трябвало да остане, защото бяхме много бедни. Тя трябваше да ни изхранва. Баща ми никога обаче не призна това. Той все измисляше някакви оправдания, като това, че нейното присъствие ме прави слаб. За първото ми международно участие в конкурс в Германия трябваше да вземем назаем 5000 долара. Това обаче той, естествено, не ми каза. Щеше да създаде твърде много напрежение. Той беше твърд, но не и луд … поне не напълно.

ZМ: Как майка ви оказа влияние върху оформянето ви като личност?
Ланг: Тя е открита, добросърдечна и любвеобилна личност и винаги е на разположение, когато имам нужда от нея. Затова щях да се чувствам по-добре, ако ме беше придружила в Пекин. Но баща ми разбира повече от музика, така че решиха той да дойде с мен. Той също винаги ме е насърчавал. Започнех ли да се съмнявам в себе си, той ме успокояваше. Когато в Япония трябваше да свиря клавирен концерт №2 на Шопен, учителите твърдяха, че съм твърде млад за подобни дълбоки чувства. Но баща ми каза: Плачеш винаги, когато мислиш за майка си. Разкрий тази любов, покажи тази страст. И всичко мина перфектно.

ZМ: Спазвате ли някакъв ритуал преди да излезете на сцена?
Ланг: Нуждая се от кратка дрямка, за да изпразня съзнанието си. И когато после отново отворя очи, всичко е като един нов старт. Ако не направя това, давам само 90% от себе си, а не 100, както би трябвало. 

Снимки ~ www.thirteen.org, smart-get.xtgem.com, buffalo.com, rai5.rai.it, wqxr.org​