"Обичам хората, които разтърсват други хора и ги карат да се чувстват неудобно."
ч
(Jim Morrison, © Joel Brodsky, 1967)
Преди 72 години в Мелбърн, САЩ се ражда най-харизматичният изпълнител в рок музиката и последният представител на поетите романтици в историята Джим Морисън. Нареждат го в края на редицата, към която принадлежат лорд Байрон, Пърси Шели, Ламартин, Шандор Петьофи, Пол Верлен, Гийом Аполинер и останалите от този вид, макар че най-голямо влияние върху него оказва младият Артур Рембо, който спира да пише на същата възраст, на която Морисън започва музикалната си кариера – 23 г.
Джим Морисън има един от най-високите измерени стандартно коефициент на интелигентност от всички известни представители на шоубизнеса – 149. Той е един от малкото по онова време, които ясно си дават сметка в какво безрезервно обожание изпада публиката пред изпълнителите и умело използва това, превръщайки сценичния си образ в модел за подражание и боготворение.
Името на групата му “The Doors” идва от цитата на Уилям Блейк: “Ако вратите на възприятията се прочистят, всичко ще ни се яви, каквото е – безкрайно.” Краткият си, но креативен живот Джим сякаш живее под мотото на друг цитат от Блейк: "Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта", което обаче го води до пълно отдаване на наркотиците и алкохола. На последния си концерт с групата той сяда тихо до барабаните, слуша как свирят другите и не става повече, за да пее. След седем месеца смъртта го застига в Париж, където е намерен мъртъв във ваната на апартамента си. Морисън е само на 27 години и с това заема своето заслужено място в мистичния “Клуб 27”. Заради френското законодателство и липсата на доказателства за насилствена смърт, аутопсия и разследване за смъртта му никога не са били правени. Местната полиция отбелязва в доклада си, че причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, въпреки че най-вероятната причина за смъртта е употребата на алкохол и наркотици.
Днес образът му е един от най-митологизираните в музиката. Погребан е в гробището "Пер Лашез" във Франция. Гробът му е сред най-големите забележителности в Париж: на 4-то място по посещения след Айфеловата кула, Нотр Дам и Лувъра.
(Jim Morrison, Robby Krieger and Ray Manzarek on stage, © Linda McCartney, New York City, 1967)
(Jim Morrison, © Joel Brodsky, 1966)
(The Doors, © Joel Brodsky, 1967)
Чуйте, истинската поезия не казва нищо, само маркира възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш....и затова поезията ме привлича толкова много – защото е вечна. Докато има хора, които да помнят думи и комбинации от думи. Нищо друго не може да оцелее от напълно унищожение освен поезията и песните. Никой не може да запомни цял роман. Никой не може да опише филм, статуя или картина, но докато има хора, ще има и песни и поезия.Ако поезията ми цели нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който те виждат и чувстват.
Изложете се на най-големия си страх и страхът няма повече да има власт над вас; дори страхът от свободата се смалява и изчезва. И вие сте свободни.
Най-любящите роднини и родители извършват убийство с усмивки на лица. Те ни принуждават да унищожим човека, който сме в действителност – най-изтънчения вид убийство.
Най-важният вид свобода е да бъдете това, което сте.
Приятелите могат да си помагат един на друг. Истинският приятел е някой, който ти дава тотална свобода да бъдеш себе си - и особено да чувстваш. Или пък да не чувстваш. Каквото и да усещаш в момента е добре и за тях. Това е нещото, към което и истинската любов се причислява - да позволиш на другия човек да бъде това, което наистина е.
Ние се страхуваме от насилието по-малко, отколкото от нашите собствени чувства. Личната, интимната, самотната болка е по-страшна от тази, която някой друг може да ни нанесе.
Любовта не може да те спаси от собствената ти съдба.
Обичам хората, които разтърсват други хора и ги карат да се чувстват неудобно.
(The Doors, © Henry Diltz, Venice Beach, 1969) (The Doors on stage, New York, 1968, © Yale Joel)
(Jim Morrison at London's Roundhouse, © Ethan Russell, 1968) (Jim Morrison on stage, © Ed Caraeff, 1968)
Аз вярвам в дългото, продължително разстройство на сетивата, за да се постигне неизвестното.
Наркотиците са облог с ума ти.
Уилям Блейк казва, че тялото е затвора на душата, освен ако петте сетива не са напълно развити и отворени. Той разглежда сетивата като прозорци на душата. Когато сексът използва всичките сетива интензивно, той може да бъде мистично преживяване.
Всяко поколение иска нови символи, нови хора, нови имена. Те искат да се разграничат от своите предшественици.
Който контролира медиите, контролира ума.
Мисля, че в изкуството, и особено във филмите, хората се опитват да потвърдят собственото си съществуване.
Музиката разпалва нрава ни.
(Jim Morrison, © Peter Simon, 1966)
Когато музиката свърши, склопи очи, единствена тя може да те приспи…
Преди да потъна в дълбокия сън, искам да чуя писък на пеперуда.
Насилието не винаги е зло. Зло е всъщност увлечението по насилие.
Омразата е много подценявана емоция.
Сегашният миг е много силно вино. Всичко останало са спомени.
Всъщност не помня да съм бил роден, трябва да се е случило през едно от припаданията ми.
Бъдещето е неясно и краят винаги е близо.
Градът спи.
Заедно със кучешките глутници
се скитат онеправданите деца.
Струва ми се, те разговарят
с четирикраките си
приятели,
а те ги учат да надушват следа.
На кого са нужни тези деца?
Кой може да ги накара поне веднъж
да влязат вкъщи?
Къде ли не се крие любовта,
в лицата забравени и отново възкръснали.
В търсенето й ти изгуби покой,
а тя е близо, ето, подай й ръка –
иде когато си уморен от чакане.
Изгрява дъга – и в нея е пак любовта.
В кръвта е, а сякаш я няма –
на всичко основа,
на всичко отговор.
Прибързано сме се настанили
на ръба на отегчението
Протягаме се към смърттa
в края на свещ
Стремим се към нещо
Което вече ни е открило.
Снимки ~ The Red List