Андрей ТАРКОВСКИ | Човекът, който видя ангела

За творчеството и изкуството

На 29-ти декември, преди 29 години, в Париж умира Андрей Тарковски – режисьорът, създал гениални филми. „Иваново детство”, „Андрей Рубльов”, „Соларис”, „Огледало”, „Сталкер”, „Носталгия”, „Жертвоприношение”. На 54 години той се отправя към Вечния живот. В душата си носи познание за творчеството от самия Творец. Не случайно на последният му дом в гробището Сент-Женевиев-де-Боа край Париж е изписано Човекът, който видя ангела”.

Творецът винаги е слуга, опитващ се да се отплати за своя дар, даден му като Чудо.

По моему, целта на съществуването ни тук, на земята, е да се извисим духовно. Изкуството е длъжно да служи на това.

Знанието, все повече и повече отвлича човека от главната цел, от основната мисъл. Колкото повече знаем, толкова по-малко разбираме. Ако например станем по-дълбоки, това ще ни пречи да виждаме по-широко. Изкуството е нужно на хората, за да се извисят над себе си, използвайки свободната си воля.

Творецът винаги изпитва някакъв натиск, подтик. Ако светът е в хармония, творецът няма нужда от изкуство. Може да се каже, че изкуството съществува единствено защото, светът е зле устроен.

Изкуството, както и науката, са начин за тълкуване на света, оръдия на неговото познанието по пътя на човека към „абсолютната истина”.  

Художественото откритие се ражда всеки път като нов и уникален образ на света, като йероглиф на абсолютната истина. То е откровение, мигновено и страстно желание за интуитивно докосване на всички земни закономерности - красотата и безобразието, човечността и жестокостта, безкрая и ограничеността.  

Труден е пътят, по който се е устремило съвременното изкуство, отказвайки се от търсенето на смисъл в името на утвърждаване на една личност. Т.н. „творчество” започва да се превръща в странно занимание на подозрителни личности, които демонстрират самодостатъчната стойност на персоналните си изяви.

  

Защо съвременните творци искат незабавна отплата за това, което правят? Още преди сто години, творците са считали, че са длъжни да работят, а как ще се развие съдбата им – това вече е дело Божие, за него те не отговарят.

Ужасното винаги е заключено в прекрасното, и прекрасното е заключено в ужасното. Животът е замесен в маята на този велик абсурд от противоречия, който в изкуството е представен едновременно в хармонично и в драматично единство.  

Прекрасното е скрито от очите на онези, които не търсят истината, на онези, за които тя е чужда.

Съвременната масова култура разчита на потребителя, омърсява душите, прегражда пътя на човек към важните въпроси на неговото съществуване, към осъзнаването на самия него като духовно същество.

Целта на изкуството се заключава в това, да подготви човека за смъртта, да разоре и осветли душата му, да я направи устремена към доброто.

Снимки: artpolitinfo.ru, kinoky.com,  sovsekretno.ru, cinelifedergi.com, 

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност