Знам, че зад гърба ми някои мърморят: "Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?" Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам.

Почти непрекъснато съм будна. Не толкова от грижи, колкото от любопитство. Интересно ми е как ще се развие светът и животът оттук нататък, след като мен вече няма да ме има. Няма да съм свидетел на новите промени, за което ми е много мъчно. Винаги съм гадаела бъдещето. От дете се лутам – има ли Бог, няма ли Бог…

Голяма беда за актьорското съсловие е простотията.

Всичко при мен е много хаотично. Първо трябва да видя в представата си даден образ и след това го търся по различни пътища. Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата. Търся разни хрумвания, работя по-хаотично. Така нещата ми се получават по-добре.

Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. 

Да си артист, не е лесно. Колкото по-нагоре отиваш, толкова повече враговете ти се увеличават и започват мръсотиите. Особено посредствеността, когато се впрегне… Понякога ми е много мъчно за Муки. Знам, че дъщеря ми има талант, но нямаше начин. Муки беше гръмоотводът, така както някога бях аз на моята свекърва Мария Грубешлиева и на Людмил Стоянов. Те бяха големи писатели и общественици и всичко се стоварваше върху мен. Имаха и много пари… В момента, в който се откъснах от тази фамилия, ми тръгна.

Повтарям си грешките, разбира се. Ако не ги повторя, няма да съм аз. Човек е такъв, какъвто се е родил.

Възмущавам се много от подлостите. Дразня се, когато някой бездарник се е наредил на първа линия или пък се чуди какви мръсотии да прави на хората, за да изпъкне. Да, подлостта и лицемерието ме дразнят. Много свят съм видяла и през много кал съм преминала. Мога да кажа обаче, че съм изчистила всякакви боклуци около себе си и гледам да не обръщам внимание на разните му отношения към мен или изказвания.

От книгата  "Една фурия на 90"  и изказвания пред медиите
Снимки ~ Стоянка Мутафова на 93 на сцената на Сатиричния театър (02.02.2015 г.), © Bulphoto; заглавна © БГНЕС