Гордата и независима Клаудия Кардинале на 78 г. За оптимизма, страстта към живота, суетата, любовта и всичко останало.


(Claudia Cardinale by Paul Schutzer, 1962)

Бях влюбена на младини в пустинята. Някога исках да остана в нея, да живея на воля и ... да преподавам. Разбира се, това беше абсурдно. Защото там има само камили.

Рожденото ми име е Кло - както за момче, така и за момиче. Затова съм мъжкарана.

Ако съм тук днес, то е защото много време съм отказвала филми. На много хора съм казала „Не!”.

С Ален Делон вероятно можехме да имаме любовна история, но се превърнахме в митична двойка. А Мастрояни цял живот флиртуваше с мен. Но никога не му се дадох. Просто оставях мъжете да ме обожават.

Марчело Мастрояни притежаваше всичко необходимо, за да се хареса. И се харесваше. Добротата му, смес от женска чувствителност и мъжка сила, деликатността, красотата и сдържаността му бяха все препоръки в негова полза. Той също ме харесваше. Но аз все си повтарях, че е от породата актьори, които неизменно се влюбват в екранните си партньорки. Надушвах опасност. И колкото повече ме ухажваше, толкова повече го избягвах.


(Claudia Cardinale and Marcello Mastroianni in Il bell'Antonio directed by Mauro Bolognini, 1960)

 

(Claudia Cardinale and Marcello Mastroianni in Il bell'Antonio directed by Mauro Bolognini, 1960)


(Claudia Cardinale and Alain Delon on the set of Lost command directed by Mark Robson, 1966)

 

(Claudia Cardinale with Alain Delon in Il Gattopardo directed by Luchino Visconti, 1963)

На Марлон Брандо не можеха да кажат "не" нито жените, нито мъжете. Нито Джеймс Дийн, нито Мерилин Монро. Той беше любимият ми актьор, още когато  бях момиче. И когато отидох на снимки в Лос Анжелис, Брандо беше първият, който  ми позвъни. Представи ми се с целия си чар, но аз упорито не се поддавах на  изкушението. Той се засмя и каза: "Всичко разбирам. Ти си Овен - както и аз." И  когато той си тръгна с празни ръце, аз си казах: "Каква съм глупачка!"

Мъжете смятат, че жените са слаби, но аз с успех доказах обратното. Винаги казвам: "Ако веднага отговориш на ухажванията на мъжа, той много скоро ще те зареже". Ненавиждам флирта и мимолетните връзки. Официално никога не съм се омъжвала, но и никога не съм взимала чужди мъже.

Със София Лорен имах проблем. На всеки коктейл или прием тя подхвърляше: "Ти влез първа, аз - след теб. Защото съм по-важна". След време ми се извини и ме нарече "моята по-малка сестра".

Никога не попаднах в скандал или объркване, както е обичайно за една актриса. Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е особено важна.


(Claudia Cardinale on the set of The professionals directed by Richard Brooks, 1966)

 


(Claudia Cardinale on the set of Les pétroleuses directed by Christian-Jaque, 1971)

 

Позитивен човек съм. Всичко ми е наред. Мога да се потапям в различни животи. Никога не скучая. Аз съм зодия Овен - като повечето актьори.

Трябва да си много силен, за да не изгубиш своята самоличност и идентичност.

Бракът функционира най-добре, когато и двамата партньори останат някак си неженени.

Никога не съм се омъжвала, за да запазя независимостта си. Винаги съм се борила за каузите на жените - през 60-те години това означаваше правото на развод, на аборт.

На 16 години бях изнасилена. Забременях. Тогава това беше смъртен грях, печатът на безчестието легна не само върху мен, но и върху бъдещото ми дете. Реших да замина далеч от къщи, за да се скрия от всички. Стана така, че киното спаси моята чест и честта на сина ми...Тогава си направих доста циничен извод: киното е като мъжа - колкото по-малко го искаш, толкова по-яростно те преследва...


(Claudia Cardinale in La ragazza con la valigia directed by Valerio Zurlini, 1961)

 

Не е важно да си красива. Важно е да даваш емоция на хората. Не харесвам лифтинга и пластичните корекции, мисля, че жените трябва да са такива, каквито са.

Никога не съм се мислила за красавица. И нека никой да не си мисли, че кокетирам. За мен възрастта никога не е имала значение. Аз съм човек, който се забавлява и не разсъждава върху аритметиката.

За мое щастие, никога не ми се е налагало да търся работа.

Продължавам да работя! Зад гърба си имам повече от 152 филма и продължавам да работя, непрекъснато. Обикновено, когато жената е на 77 години, спира. А нали виждате? Аз продължавам.

С вчера живеят само неудачниците - тези, на които в главата им се върти миризмата на пепел. Мен ме интересува настоящето. Не искам никога да ставам експонат в музей.


(Claudia Cardinale, 1950)

 


(Claudia Cardinale at the premiere of Circus world directed by Henry Hathaway, 1964)

В моя живот няма драма. Това е съдбата, аз съм оптимист, а не песимист, винаги виждам добрите неща, не лошите.

Ненавиждам така наречената "звездна" общност. Аз съм дълбоко интровертен човек, понякога дори див. Ужасявам се от саморазголването и съм доста затворена. А в нашия занаят е тъкмо обратното. От друга страна, професията ми дава възможността да изразявам себе си. И това ме спасява.

Обичам онези, които са готови да се сражават. А дали ще победиш или не, не  е толкова важно. Главното е да не се отпускаш. И винаги си повтарям: "Клаудия,  ако искаш, значи можеш!"

Размишлявайки за своя живот, стигам до извода, че свиря в него като деликатен музикален инструмент, дирижиран от случая. Всичко, което ме сполетя, стана въпреки моята воля и доведе до изключително положителни резултати. За което трябва да благодаря на съдбата. Нейните знаци са ме съпътствали цял живот. В арабския език съществува изразът "мактуб" - "ако е рекъл Бог", „предреченото ще се сбъдне”. Това е девизът на моята душа.

Снимки: theredlist.com, filmnoirphotos.blogspot.com, doctormacro.com