176 години от рождението на великия руски композитор

Музикантът, ако иска да дорасте до такава висота, на която дарованието му може да разчита, е длъжен да възпитава в себе си занаятчията.

Всяко произведение на изкуството трябва да носи върху себе си печата на своето време.

Големият талант изисква голямо трудолюбие.

Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася нещо свое за общата полза.


(IRINA KOLESNIKOVA, The St Petersburg Ballet, Swan Lake)

Гениален композитор и един от най-знаменитите музикални творци на XIX в., Чайковски подарява на света удивителни произведения. Безграничният му талант с лекота общува с амбицията и неизтощимата му работоспособност, за да създаде творби, които остават завинаги в световната музикална съкровищница. Балети, опери, симфонии, камерни творби и симфонични пиеси – произведенията на Чайковски са необятни в своите виртуозни нюанси, а името му приковава вниманието на всички върху руското класическо изкуство. Пьотр Илич композира върху нотните листове дълбоките емоции на руската душа, а радостта и болката се впускат в загадъчен танц, устремен към човешко щастие.

По волята на своите родители, младият Чайковски завършва юридически науки в Петербург, но призванието му се оказва далеч от правото. Петербургската консерватория е мястото, в което разцъфтява дарованието на бъдещия композитор, а заслуга за това има и прочутият му учител Антон Рубинщайн.

През седемдесетте години композиторът създава много произведения, между които някои от своите първи шедьоври. Това са увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“, първият концерт за пиано и оркестър (1874), операта „Ковачът Вакула“, която по-късно ще преработи като „Черевички“, както и първият му балет „Лебедово езеро“ (1876). Годините 1877 и 1878 ще се ознаменуват с появата на две от най-значителните и най-много изпълнявани негови произведения – Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“.

Оттук започва световната слава на Пьотр Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Неговите произведения звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните десет години от живота на композитора са свързани с най-високите достижения в творческата му дейност: появяват се Пета и Шеста симфонии, оперите „Мазепа“, „Дама пика“ и „Йоланта“, балетите „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“.

Чайковски умира на 6 ноември 1893 г. в Петербург.

В писмо до брат си Модест от 18 май 1877 г. Чайковски пише:
Миналата седмица бях у Лавровска. Водеше се разговор за сюжети на опери. Лизавета Андреевна изведнъж каза: «А бихте ли взели „Евгений Онегин“?» Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това се замислих и ми се стори, че идеята е възможна, увлякох се от нея и се реших. Прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сценарий на чудесна опера по текст на Пушкин…“

Чайковски възлага написването на либретото на Константин Шиловски, но и сам работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават само стиховете на куплетите на Трике, а всичко останало композиторът написва сам. Премиерата на „Евгений Онегин“ е на 29 март 1879 г. Операта се изпълнява от студентите на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Наскоро след това се поставя и в Болшой театър.

Чайковски пише музиката на „Евгений Онегин“ с много желание и страст. Него не могат да го разубедят близките му, че от този сюжет не става опера. Той пише на брат си Модест:
Нека моята опера бъде несценична, нека в нея няма действие, но аз съм очарован от стиховете на Пушкин и пиша музика, защото тя ме привлича …“.

В друго писмо споделя:
Музиката си пиша искрено и на тази искреност възлагам всичките си надежди… Имах възможност да водя няколко интересни разговори с писателя граф Лев Николаевич Толстой. Той ме убеди, че онзи художник, който не работи по вътрешно убеждение, а разчита само на ефектите и насилва своя талант, за да се хареса на публиката, не е никакъв художник…“

Maya Plisetskaya and Nicolai Fadeyechev in Swan Lake by Tchaikovsky, 1957

Използвани са откъси от „Книга за операта” на Любомир Сагаев
Снимки и илюстрации: en.wikipedia.org, balletandopera.com, bbc.co.uk