Кери Мълиган, Хелена Бонъм Картър, Мерил Стрийп и жените като част от човешкия род

Суфражетка“ (Suffragette) на режисьорката Сара Гаврон излиза на големия екран през 2015 година. Филмът пренася зрителя в началото на 20 век във Великобритания - през 1912 година, по време на емблематичните събития от движението на суфражетките. Суфражетките са участнички в движението за предоставяне на избирателни права на жените. Движението се бори и против дискриминацията на жените в политическия и икономическия живот.

Суфражетките са принудени да водят почти партизанска война с консервативните установени правила в държавата. Тези жени не са представители на образованите, по-висши класи на обществото – те са обикновени работнички, които осъзнават, че с мирни протести нищо няма да постигнат. Разгневени и ожесточени, те се обръщат към насилието като единствена възможност за промяна и се оказва, че са готови да загубят всичко в своята борба за равенство – работа, дом, деца, дори живота си… Историята на тази битка за достойнство е трогателна и вдъхновяваща.

Във Великобритания още през 1979 година е избрана жена за министър председател. Но картината в началото на миналия век е била съвсем различна. Зрителят става свидетел на непоклатимата патриархална власт, силата на политическите противопоставяния срещу протестите и влиянието, което оказва липсата на право на глас върху целия живот на една жена. Филмът цели да представи важността на равенството между половете в една семейна, икономическа и политическа среда.

Историята е разгледана през погледа на една жена и нейното обкръжение. Става дума за Мод /Кери Мълиган/ - жена от работническата класа. В началото на филма тя е примерна съпруга, майка и служителка в обществена пералня. Работи това от 14 годишна. Това е работила и нейната майка. Мод е любимката на своя работодател, защото сексуално се е възползвал от нея, като в замяна е получила по-висок пост на отговорник.

Случайно главната героиня става свидетел на хаотичен протест в средата на главната улица, при който няколко жени чупят прозорци и създават смут в центъра на града. Свикнала цял живот да стои в сенките и да изпълнява това, което й е вменено, Мод се съпротивлява морално на тези действия. Но очите й вече се отварят достатъчно широко, за да забележи истината. Излизайки от черупката си на прилежна изпълнителка на съпружески, домакински и работни задължения, тя се изправя и говори пред членовете на съвета, които изслушват исканията на жените. За жалост речта й не оказва влияние върху решението на комисията.

Мод и останалите жени, които се бунтуват, биват бити, вкарвани в затвора, линчувани от съседи, роднини и обществото. Притискани са, като се пускат техни снимки във вестниците, за да започнат да се срамуват от постъпките си. Виждаме грозното отражение на това как една жена не може да използва личните си финансови средства без подписа на мъжа си върху документ. Трагично е, че дори и децата принадлежат първо на бащите си. Майката е просто необходимия елемент детето да израсне, но бащата носи пълните права върху него, което позволява дори да го даде за осиновяване без съгласието на майката. Малките момичета трябва да работят от най-ранна детска възраст и със сигурност не могат да получат образованието, което се предоставя на братята им.

Когато нито една от участничките в движението за правата на жените не се пречупва и не предава идеята, общността им е в разцвета си. Обединени, те измислят идея след идея как да бъдат забелязани, за да направят впечатление и тези, от които зависи прилагането на закона, да се почувстват неудобно. Стига се дори до крайни мерки, като горене на пощенски кутии и подпалване на къща. Саможертвата става буквална, когато една от жените иска да е в центъра на фотографските обективи, изправяйки се срещу препускащ кон. Тялото й бива потъпкано, докато в ръцете си с последна надежда стиска избродиран надпис с исканията си.

Телата им, ръцете им, отдадеността им, типична за женската природа - биват смазвани ежедневно под натиска на неприсъщия тежък физически труд, под тялото на поредния мъж, под денонощните грижи за децата и прехраната им. Когато осъзнават, че не е редно това да се случва и да бъдат само мълчаливо присъствие, духът в тях се разбунва, очите им се отварят, умовете им започват да асимилират ролята им в цялата картина и те обобщават с простичкото “Стига”. Било е време, когато това не е можело да продължава още дълго.

Движенията за правата на жените се водят от десетилетия преди историческите събития във филма, който не цели да покаже мъжете в лош образ, а да покаже какви са последствията от липсата на права за жените. Финалът е доста силен с кадри от реалните протести в началото на 20 век и статистика на годините, през които жените са получавали права в страни от цял свят. Завършва със зловещото обещание, че в Саудитска Арабия права на жените са обещани. Но все още не са факт…

Снимки: aceshowbiz.com, theyouthexpert.com, brightestyoungthings.com, theweek.co.uk, huffingtonpost.co.uk