Ако потребе, миньор мога да бъда, ако потребе, асансьор мога да карам ♥ Стоянка МУТАФОВА на 95

Наздраве за духа и таланта на великолепната наша актриса, която днес празнува 95 години! Благодарим ви за смеха, г-жа Стихийно бедствие, и бъдете здрава!

Стоянка Мутафова и монолог на Крокодилката от „Суматоха” на Йордан Радичков, спектакъл на Сатиричен театър, 1967 г., постановка Методи Андонов

Другари, аз крокодил ли съм? Откъде накъде той ще ми вика на мене, че съм крокодил. А той си ветрее капата и си прави кефа, една крава не може да намери, та пак аз требе да я прибера и да я вържа, а после – крокодил! Пет деца ми е направил, господ да го убие, и петте съм ги откърмила, и съм изгледала, и на азбуката съм ги научила, и на таблицата на умножение – тоже, а после – крокодил…

Това-а-а-, що е червило – аз не зная, другари. Това-а-а, що са помади – също не зная. Също така не зная що са и моди - не съм аз модаджийка като некои градски крокодилши… И от горе до долу, всичко си го сама шия и плета. Веднъж само дето на панаир ме е водил, та ми купи едни гащи, но ми ги купи с дантели, господ да го убие! Що ще ми купува он мене дантели, на подигравка ли желае да ме взима он мене, та щех да пукна от гъдел.

Ако е въпрос, аз мога да кося, мога да вършея, камъни от кариерите мога да вадя… Ако потребе, пикьор мога да бъда, ако потребе, монтьор мога да бъда, ако потребе, миньор мога да бъда, ако потребе, асансьор мога да карам… Ако потребе, и с литература мога да се занимавам…

Стихотворение, поетическа балада:

Ние сме жената 
на вечните времена!

Прелъстявани сме, но сме и прелъстявали, 
световни са се войни за нас водели, 
световни още троянски, 
понеже сме ние жената 
на вечните времена! 
В тия епохи на грубости, 
на настръхналост 
и на мъжки страхотии,
единствени ние пазим

в сърцата си нежността, 
понеже сме жрици на любовта. 
Вярно, че сме били черни робини, 
но сме и самодиви били, 

а също така и авиаторки,
и ако потребе, пак ще бъдеме -
понеже сме ние жената 
на вечните времена!

А он ще ми купува дантели! Видел е некъде, господ да го убие, видел е, ама не ще да признае… А после – крокодил! Море-е-е-е,  ще късам и ще фърлям, и окото ми нема да мигне, та ако ще и свето да се преобърне! Що ще ми купува он мене дантели! На подигравка ли желае да ме взима он мене, та желае да ме умори от гъдел!?

Къде-е-е, питам, ще се влачиш сега! Он ми вика – Ще ида за риба! Отиде-е-е и се не виде.

Песен:

Не виде се-е-е-е, не виде-е-е-е-е, бая време, другари, и по едно време го гледам, че се виде.

Снимка: Novini.bg, satirata.bg

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK