Назаем от киното
„Хора бягат от затвора и попадат на заминаващ влак. Те са на свобода. А влакът остава без машинист. Машинистът умира. И те с пълна скорост летят към своята катастрофа. Свободни ли са или не? Ето ви един пример за относителността на свободата. За мен беше чест да направя филм по сценария на Акира Куросава”, споделя режисьорът Андрей Кончаловски.
„Когато Копола ми се обади и ми предложи да заснема този филм, щях буквално да припадна от вълнение. В Русия писаха, че „Влакът беглец” е типично американски трилър. В Америка – че Кончаловски се е опитал да пробута евтиното душевно ницшеанство и философията на Достоевски на американското кино. А днес, по време на своите лекции в киноинститута, Елиа Казан дава тази лента за пример на единството между форма и съдържание. Това е достатъчно, за да бъда щастлив”.
Това пише Кончаловски в своята книга „Долни истини” през 1999 г. Неговият феноменален „Влак беглец” получава 3 номинации за „Оскар” – за най-добър актьор на Джон Войт, поддържаща роля на Ерик Робъртс и монтаж. Изумителното изпълнение на Войт е удостоено със „Златен глобус” ’85, а престижните Глобуси дават още две номинации на филма - за ролята на Робъртс и най-добра драма. Кончаловски е номиниран и за „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 1986 г.
За да се подготви за ролята си на Мани, Джон Войт става част от компанията на затворници в затвора „Сан Куентин“, а години по-късно продължава да поддържа връзка с някои от тях. Братът на Джулия Робъртс, Ерик – известен с буйния си нрав, влиза в забележителна форма за ролята на Бък с помощта на друг голям актьор – Дани Трехо. Бивш наркоман, боксьор, обирджия и затворник, превърнал се в холивудска звезда, Трехо посвещава Ерик Робъртс в изкуството на бокса и сам партнира на новия си ученик във филма на Кончаловски.
„Участието ми в този филм беше случайно – звъннаха ми и ме питаха, дали искам да обуча за ролята затворник, който се бие на боксовия ринг. Бога ми, никога не съм псувал така, както в онзи миг! Затворник – боксьор – та аз бях лежал и се бях бил в половината щатски затвори, гърдите ми целите бяха с татуси. Казах: „Че как иначе! Приемам!”
На снимачната площадка се запознах с Еди Банкър, с него започнах. Оказа се, че той е сценарист. Казаха, че ще ми плащат по 320 долара на ден. Така започнах да тренирам Ерик. А той се страхуваше от мен. Каквото кажех, това правеше. Тогава Андрей Кончаловски ме видя, а изглежда имаше проблем с дисциплината на Ерик – той не го слушаше особено. И ми даде роля. Дойде при мен и каза: „Взимам те във филма. Ще биеш Ерик!”
„Кончаловски умее да пресътворява чувството на ужас, той представя сблъсъка на престъплението с тиранията, представя ни живот извън всякакъв контрол и ни запраща във всички възможни крайности. Неговият филм е обладан от зловещата, непоколебима и неуправляема сила на живота, подобно на отчаяното и стремително бягство на един ранен човек”, пише „Лос Анджелис Таймс” през 1985 г.
Във „Влакът беглец” Джон Войт изиграва една от най-великите си роли в киното. Непоклатим, безмилостен, жесток, престъпник и мъдрец, похитител и спасител. Неговият Мани е самотният исполин на върха на летящия към гибел влак, а думите му режат като нож на фона на страховитата музика, дело на Тревър Джоунс.
Съвет към съкилийника си Бък (Ерик Робъртс)
Мечтаеш…, мечтаеш… Глупости! Нищо такова няма да направиш. Ще ти кажа какво да правиш – ще си намериш работа! Ще си намериш мизерна работа, като за бивш затворник. Ще миеш чиниите в някоя закусвалня, или ще чистиш кенефите! И ще я стискаш тая работа - като златна мина! Защото тя е точно това! Чу ли какво ти казвам?! Златна мина! Слушаш ли ме, изобщо?! И когато големият шеф се довлече в края на работния ден, когато дойде да провери как се справяш, няма да го гледаш в очите – ще гледаш долу в пода! Защото няма да мислиш за ужаса в очите му, когато скочиш и го стиснеш за гърлото и го накараш да моли за живота си! Така че, ще гледаш в пода, в пода, друже! Чу ли какво ти казвам, копеле! Та, значи, той ще разходи наоколо да види как е и ще каже: „Ооо, пропуснал си това тук, о, Боже, и тук… А това малко петънце тук?” Ще стиснеш зъби и ще излъскаш това петно! Ще лъскаш проклетото петно, докато от него не остане и помен. А в петък, ще си прибереш чека. Ако можеш да го направиш, ако можеш да го направиш…, значи си президент на корпорация! Ако можеш да го направиш!
Бък: Това не е за мен, по-добре да гния в затвора! Ти можеш ли да живееш така?
Мани: Иска ми се да можех.., иска ми се да можех…
***
Сара: Животът му нищо ли не значи за теб? Искаш да пожертваш чуждия живот вместо своя! Ти си животно!
Мани: Не, по-лошо – човек, човек!
***
Сара: Прегърни ме, не искам да умра сама.
Бък: Всичко ще бъде наред. Всичко ще се оправи…
Мани: Хората умират сами. Хайде Ранкън, хайде копеле, хайде, ето ме! Вече не съм в клетката! Никога няма да се върна, никога! Никога няма да ме убиеш, навън съм! Чуваш ли? Навън съм, няма да ме спреш, не съм в клетката, Ранкън! Никога няма да ме спреш! Спечелих! Спечелих!
Бък: Няма да успееш, Мани!
Мани: Ще се научиш хлапе! Всичко е тук, вътре! Ще мина по проклетото нещо, ще мина! Само гледай!
***
Шефът на затвора Ранкън: Натисни копчето, тази линия е глуха! Ще се разбием след 5 минути. Мислиш се за герой, така ли? Ти си боклук!
Мани: Отнася се и за двама ни, братко!
Ранкън: Ще натиснеш копчето и ще спреш проклетия влак! Ще умреш, скапаняко!
Мани: И ти ще умреш с мен.
Ранкън: Майната ти! Страх те е да умреш, колкото и останалите! Никога няма да те пусна на свобода!
Мани: Но аз съм свободен, Ранкън, свободен съм!
Ранкън: Мислиш, че си спечелил! И аз знам как се умира!
Мани: Печелиш, губиш, какво значение има…
Снимки: IndieWire, Discover Movies to Pin, Pinterest