Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството ~ Луис БУНЮЕЛ

петък, 12 май, 2017

В края на 20-те години на 20 век, Луис Бунюел и Салвадор Дали сътворяват филмите „Андалуското куче” (Un Chien Andalou, 1929) и „Златният век” (L'Age d'Or, 1930). Тяхната съвместна работа ражда златната класика на сюрреалистичното кино, а двамата велики испанци рушат правилата в изкуството с едно ярко художествено средство – скандала. В своята забележителна кариера Бунюел създава 35 филма, сред които „Ангелът унищожител” (1962), „Дневникът на една камериерка” (1964). Филмът с Катрин Деньов „Дневна красавица” е отличен със “Златен лъв” на кинофестивала във Венеция през 1967г., а режисьорът споделя: „Историята на „Дневна красавица” е историята на постепенното изгубване на нравствения ориентир.” През 1972 г. лентата „Дискретният чар на буржоазията” печели Оскар за чуждоезичен филм.

Portrait of Luis Buñuel (1900-1983) by Salvador Dali, 1924, Museo Reina Sofía

Преди да започнем да губим паметта си, макар и откъслечно, не можем да си дадем сметка, че тя всъщност е основата на целия ни живот. Живот без памет не би бил живот, също както интелект без възможност за изява не би бил интелект. Нашата памет е целостта ни, разумът на действията ни, чувствата ни. Без нея сме нищо.

Паметта непрекъснато е заливана от въображението и мечтанието и поради изкушението да вярваме в реалността на въображаемото ние превръщаме накрая лъжата в истина. Което впрочем не е от голямо значение, защото са еднакво изживени, еднакво лични.
Из „Последен дъх”

Неумолимата забрана – много пъти съм го повтарял – поражда чувство за грях, което може да бъде много сладостно.

Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.
Из „Последен дъх”

Презирам педантизма и жаргона.

Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте кашкавал.

За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия – надежда, борба и обладаване.
Из „Последен дъх”

Бог и Родина – безпогрешна двойка, чийто рекорд, що се отнася до гнет и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.

Слава богу, все още съм атеист.

Ако в тази минута някой ми докаже, че Бог, в цялото негово сияние, съществува, това не би променило нито един аспект от моето поведение.

Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота. И това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.

Обичам маниите, понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които нямат такива.

Обичам точността – навярно това е мания. Не си спомням някога да съм закъснявал. Ако пристигна по-рано, разхождам се наоколо, докато не дойде минутата, в която трябва да почукам на вратата.

Бедните работници. Мамени и на всичко отгоре бити! Работата е проклятие, Сатурно! Долу работата, която трябва да вършиш, за да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят – тя само пълни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за удоволствие и по призвание, облагородява човека. Би трябвало всички да могат да работят така. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, пак няма да работя. А виждаш, живея – живея зле, но без да работя.
От „Тристана”

Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм истински испанец. Роден в страна, където е много топло, не зная нищо по-хубаво от огромните влажни гори и мъглите.

Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам.

Luis Buñuel by Man Ray, 1929