Споделеният опит на талантливия руски творец


(© Владимир Мишуков)

Обграждай се само с тези, които искаш да прегърнеш
С онези, които не искаш да прегърнеш, нищо няма да се получи. Във всичките ми артистични проекти присъстват само хората, без които аз никак не мога. И как да стане така, че да не си омръзнат? Има една хитрост. Аз специално правя така, че артистите никога да не бъдат заедно през цялото време. И често ги разделям.

Не прави това, което не обичаш
Отидох в Цирк дю Солей. Прекрасно място, най-добрият цирк в света, организиран по великолепен начин. Но не можах да остана. Половин година беше чудесно. Докато творяхме, създавахме, репетирахме… А после всичко това се превърна в малък завод, който беше длъжен просто да продава своята продукция. Безинтересно. Аз се измъчвах, тръгнах по доктори, изпаднах в депресия…

Тогава помолих – „Освободете ме, имам договор за 1 година, но не мога повече.” Казаха ми – „Намери някой толкова добър като тебе, за да те замести, и те пускаме.” Излязох на улицата, хванах едно такси и изведнъж стана чудо. Шофьорът се оказа Юра Медведев. Той работеше в Театър на Таганка, великолепен мим. Мечтаеше да бъде клоун. А се налагаше да заработва като таксиджия. Казах му – „Юра, от утре започваш работа в Цирк дю Солей като клоун!” Ако не беше седнал, той щеше да припадне от щастие. За него това беше сбъдната мечта. А за мен – спасение.

Не говори за лошото
В моя екип това е правилото. Забранено е да се говори за лошото. Никога не обсъждаме кой е направил нещо лошо. Казваме само – „Днес ти беше наистина добър, колко здраво поработи! И резултатът е изключителен!” Нужно е да се вдъхновяваме един друг, понякога да лъжем, но най-напред – да се възхищаваме.

Не отхапвай залък по-голям от устата ти
Силите у всеки човек са определено количество. И само когато се използват разумно, се създава атмосфера на щастие. Аз например зная, че артистът не може да работи повече от осем последователни седмици. Затова и всяка девета неделя е почивна за нас.

Превърнете живота си в произведение на изкуството
До 50-та си година аз нямах дом. А после видях, че жена ми тъгува… И разбрах – нужен ни е дом! Започна дълъг процес. Отбелязах си няколко градове по света, където помоему, може да се живее щастливо. Поживях по малко във всеки един от тях и разбрах, че най-добрият избор е Париж. Но аз не обичам Париж - толкова е претъпкано в него. Затова измерих в радиус от половин час пътуване от града (иначе приятелите ми няма да могат да идват) и почнах да търся. И открих. В нашата Жълта мелница на половин час от Париж, всяка стая си има име и душа. Например, в стаята „При баба”, ние подредихме сума ти старинни предмети и спомени, „Приказната кула” пък се превърна в идеалната детска стая. Имаме и седем градини с цветя и дръвчета. Отдавна исках цвета на полянката да може да се променя. Но нито един градинар не се нае да ми сбъдне желанието, затова се наложи сам да се заема. И сега имам огромна поляна с диаметър 50 метра, и на всеки две недели променям цвета й – зелен, жълт, червен, розов…

Слава Полунин

Снимки: Коробейников Дмитрий - 35PHOTO, Pinterest