Раждането на дете е като ваза с цветя. Вазата сте вие, но цветята принадлежат не на нея, а на самите себе си ♥ Жулиет БИНОШ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 8 снимки

За ролите в живота и киното, красотата и майчинството ~ споделено от 53-годишната френска актриса със сърце от шоколад 

Juliette Binoche by Marianne Rosenstiehl, 1995

Кинофилмите са като отворени врати и пред всяка от тях, аз променям характера и живота си. Живея винаги в настоящия момент. Приемам този риск. Не отричам миналото, но то е обърната страница.

За детството

Беше трудно време за майка ми. Не е лесно да пратиш децата си в интернат. Но не можеше другояче – тя се разведе с баща ми, после се върна в университета, трябваше да продължи да живее. Навярно не ми е достигало внимание, но мисля, че това ме направи по-силна. Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, трябва да се отнасяме към него като към урок, като към обучение. Точно така възприемам всичко.

Никога не съм се чувствала красива. Това идва от детството ми. У дома нямахме огледало, така че никога не бях виждала лицето си. А и майка ми никога не е казвала: „Мила, каква си красавица!”

Моите най-първи спомени са за самотата. С това е трудно да живееш.

Juliette Binoche in Paris directed by Cédric Klapisch, 2008

Раждането на дете е като ваза с красиви цветя. Вазата – това сте вие самите и то не задълго. Цветята са много красиви, но те не принадлежат на вазата, а на самите себе си.

Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон Де Бовоар – това са великите французойки.

Актьорската игра прилича на беленето на лук. Трябва да смъкнеш връхния слой, за да откриеш нов.

Искам да се снимам в политически и социални филми. Филми с послания, идеи. Филми, които се осмеляват да задават въпроси.

Ако звездата е тази, която излъчва светлина – аз мога да бъда звезда. Но ако звездата е някой, който непрекъснато говори за пари и корици на списания, това е отвратително и аз не го искам!

За бръчките и възрастта

Вижте всички тези нежни жили по листата, нима не са красиви?!

Френските жени разцъфват на 40 години. Нямам търпение!

Не зная, възможно ли е да е нормално – да искаш да си вечно млад! Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият начин да не остарявам, е просто като забравя, че има такъв проблем.

Juliette Binoche and Jeremy Irons in Fatale directed by Louis Malle, 1992

Juliette Binoche on the set of A Couch in New York directed by Cahntal Akerman, photographed by Carl De Keyzer, 1995

Juliette Binoche in The English Patient directed by Anthony Minghella, 1996

Нямам съжаления. Това е моят живот, моят истински живот. Всичко, което съм направила, съм го избрала сама. За мен животът е като кръг – постоянно се върти и се възвръща към теб. Затова дори в моменти на отчаяние трябва да вярваме, че всичко отново ще се завърти и ще се върне и желанието, и вярата ни. Подобно на Луната, която си отива, за да се върне отново.

Когато имам свободно време – пътешествам. Мисля си, че сме на тая земя, не за да печелим пари, а за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си. Преди време, когато нямаше интересни сценарии за снимане, си взех една година отпуск и се отправих на пътешествие. Разхождах се из планините на Перу, по улиците на Будапеща, отидох в Иран, един мой приятел ми показа Техеран. Иранските жени ми напомниха за италианските – те управляват семейството и дома.

Не съм съгласна, че работата и отношенията не бива да се смесват. Моята асистентка стана моя най-добра приятелка, тя е част от семейството ми. Заедно с мен преживява и възходите, и паденията ми. Ние също често се караме, а има и моменти, когато не се понасяме.

Независимо, че родителите ми се разведоха когато бях съвсем малка, аз мечтаех някой ден да се омъжа. Но това така и не се случи. Имала съм 4 предложения за брак. Два пъти в началото, и два пъти в края на отношенията. Никога не отговорих с „Не”. Просто не дадох отговор. Накратко трябва да призная, че едва ли ще ме споходи рицарят на бял кон.

Майка ми не искаше да ставам актриса – боеше се, че ще се наложи да гладувам. Аз от своя страна не натоварвам децата със собственото си мнение – нека станат такива, каквито искат да бъдат. Нека сами открият своя път и бъдат щастливи. Това е всичко, което някога съм искала за тях.

Колкото повече роли играя, толкова по-добре разбирам, че всички хора си приличат. Всички ние минаваме през предателства, раздели, примирение и любов.

Juliette Binoche in Camille Claudel 1915 directed by Bruno Dumont, 2013

Juliette Binoche and Johnny Depp in Le Chocolat directed by Lasse Hallström, 2000

Juliette Binoche and Samuel L. Jackson in Country of My Skull directed by John Boorman, 2004

Снимки: theredlist.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK