Вярвам в правото на човека да греши ~ Ленард Бърнстейн

„Мисията на всеки човек с добра воля е да настоява, без колебание, с риск да се повтаря отново и отново, да настоява за постигането на свят, в който разумът ще възтържествува над насилието.“

(1918 ~ 1990)

Великият композитор, виртуозен пианист, диригент и просветител Ленард Бърнстейн произхожда от семейство на украински евреи. Учи музика в Харвардския университет и дирижиране при Фриц Райнер, но срещата с великия Димитри Митропулос се оказва решаваща за избора му да предпочете диригентския пулт. След години наследява своя ментор и като ръководител на Нюйоркската филхармония.

Ленард Бърнстейн се налага като един от най-популярните американски творци на своето поколение. Той е първият американски диригент, който застава на пулта на „Ла Скала“. Изумителен е начинът, по който изживява всяка музикална фраза. Дали е пред пианото, пресъздавайки музикални шедьоври, или е с палка в ръка, вдъхновявайки своите музиканти, той е истински артист. Способността му да се радва и страда, предавайки дълбоките си и възвишени чувства на оркестъра и публиката, е само част от невероятната му харизма.

Бърнстейн е автор на няколко книги за музика, есеист и лектор, с което си спечелва прозвището „един от най-ярките и блестящи умове на миналия век“. Легендарният композитор завинаги ще остане в съзнанието на ценителите на изкуството като човек с огромно проникновение за творческия импулс, с дълбока способност за благодарност и сложен емоционален живот.

Аз вярвам в хората. Аз чувствам, обичам, уважавам и се нуждая от хората повече от всичко, включително от изкуството, природата, организираните обществени прояви, националистическите настройки. Една човешка фигура на склона на планина, може да накара цялата планина да изчезне за мен. Един човек, който се бори за истината, може да дисквалифицира за мен вековни баналности. И едно човешко същество, което се среща с несправедливост, може да направи невалидна цялата система, която го е отхвърлила.

Вярвам, че най-благородният талант на човека е способността му да се променя. Въоръжен с разума си, той може да види двете страни и да избере. Може да избере да бъде божествено погрешен. Вярвам в правото на човека да греши. От това право той построи търпеливо и трудолюбиво, нещо, което с благоговение наричаме демокрация. Той е направил това по трудния начин и продължава да го прави по трудния начин – разумно, като избира, като греши и се поправя, чрез трудния и бавен метод, при който достойнството на А се признава от Б, без да се накърнява достойнството на С. Човекът не може да има достойнство, без да обича достойнството на своя ближен.

Вярвам в потенциала на хората. Не мога да се съглася пасивно с тези, които се предават в името на "човешката природа". Човешката природа е само животинска природа, ако бъде оставена статична. Без растеж, без метаморфоза, няма божественост. Ако вярваме, че човек никога не може да постигне общество без война, тогава ние сме осъдени на война завинаги. Това е лесният начин. Но трудолюбивият, любящ начин, начинът на достойнство и божественост, предполага вяра в хората и в способността им да се променят, растат, комуникират и обичат.

Leonard Bernstein, 1943

Leonard Bernstein at piano, c.1949

Maria Callas, Luchino Visconti, Leonard Bernstein and Cesare Valletti during the rehearsals of La Sonnambula by Vincenzo Bellini, Milan 1955

Вярвам в несъзнателния ум на човека, дълбокия извор, от която идва силата му да комуникира и да обича. За мен цялото изкуство е комбинация от тези сили; защото ако любовта е начинът, по който можем да общуваме лично по най-дълбокия начин, тогава това, което изкуството може да направи, е да разшири това общуване, да го увеличи и да го пренесе върху много по-голям брой хора. Следователно изкуството отговаря за топлината и любовта, която носи в себе си, дори и да е най-лекото забавление, най-горчивата сатира или най-разбиващата трагедия.

Трябва да насърчаваме мисълта, свободата и творчеството. Трябва да уважаваме неприкосновеността. Трябва да оформяме вкуса, без да експлоатираме нашите скърби, успехи или страсти. Трябва да се научим да се познаваме по-добре чрез изкуството. Трябва да разчитаме повече на несъзнателната, вдъхновяваща страна на човека. Не трябва да се поробваме в догма. Трябва да вярваме в постижимостта на доброто. Нужно е да вярваме, без страх, в хората.

Откъде идва насилието? От невежеството и омразата – точните антоними на ученето и разума. Мисията на всеки човек с добра воля е да настоява, без колебание, с риск да се повтаря отново и отново, да настоява за постигането на свят, в който разумът ще възтържествува над насилието.

20-и век е зле писана драма от самото начало.

Bernstein  LSO concert RAH, 1966

Нашият отпор срещу насилието ще бъде да направим музиката още по-въздействаща, по-красива и по-просветляваща от всякога.

Не мога да живея и един ден, без да слушам музика, да я свиря, да я изучавам или да мисля за нея.

Само музиката може да назове неназовимото и да съобщи непознаваемото.

Защо толкова много от нас се опитват да обяснят красотата на музиката, лишавайки я по този начин от мистерията й?

За да направите нещо значимо, са ви необходими две неща: план и ограничено количество време.

В оркестъра най-трудно се свири втора цигулка. За първа цигулка кандидатите са много, но да се намери някой, който ще свири вдъхновено втора – това се казва задача! Ако няма кой да свири втора цигулка, няма хармония.

Bernstein with composer, Igor Stravinsky, 1946, Ben Greenhaus

Leonard Bernstein, 1955

Bernstein with Leo Gomberg, Werner Gebauer and Werner Lywen at rehearsal of New York City Symphony at the City Center, September 1945

Снимки: SFGat, LeonardBernsteinLBO, Open Culture, London Symphony Orchestra

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK