Растеш само тогава, когато си сам ♥ Пол НЮМАН

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 12 снимки

За живота, киното, салатените сосове и старостта, споделено от легендарния американски актьор.

Paul Leonard Newman (1925 ~ 2008)

Аз съм като старото сирене – плесенясах и станах интересен по различен начин.

Когато си толкова стар като мен, сутрин вече не можеш да станеш от кревата без да погледнеш с удивление отражението си в огледалото и да не помислиш: „Господи, боже мой, кой би предположил, че съм още жив!”. Чудо е, че доживях до старостта и оцелях въпреки всички тия питиета, цигари и бързи коли, които имах в живота си.

Някои ми казват, че съм много красив. А на мен ми се струва, че съм много стар.

Растеш само тогава, когато си сам.

На прага на смъртта си, моята майка ми каза: „Пол, трябва да ми простиш. Лъгах те през цялото време - не съм на 83, а на 87 години”. И умря. Ние я погребахме в Кливланд, редом до баща ми. На погребението беше и сестра й. „Знаеш ли, - казах й аз, - тъкмо преди да почине, майка ми каза, че е на 87, не на 83”. А сестра й се засмя и рече: „Е, ти пак ли й повярва? Тя беше на 93.”

Мнозина смятат, че съм равнодушен. Но те бъркат равнодушието с подозрителността.

Понякога ми става срамно, че моите сосовете носят повече пари, отколкото филмите ми.

Когато за първи път ми предложиха да пуснат салатени сосове с моето име (през 1982 г. Нюман открива производство на сосове и други продукти с марката Newman’s Own), аз бях възмутен: „Побъркахте ли се? Да ми лепнат образа на буркан с майонеза!?” Съгласявайки се с това, аз се чувствах като истинска проститутка. Но после реших, че ако давам всички спечелени пари за благотворителност, никой не може да ме нарече „проститутка”. Днес аз напълно съм се примирил с това. Всъщност, тия сосове не са никак лоши. Според статистиката, само един от трима души предпочитат да ги купуват, заради благотворителната цел. Останалите двама ги ценят заради качеството им.

Струва ми се, че най-важното в живота е, да бъдеш внимателен с хората, на които им е провървяло по-малко, отколкото на теб.

Бях в списъка с личните врагове на президента Никсън. Това е най-великата чест, с която съм бил удостояван.

Ако нямаш врагове, значи нямаш характер.

Хората живеят дълго в брак единствено, защото са поискали това, а не защото вратите са залостени.

Преди 25 години не можех да си подам носа навън, без да ме познаят. Днес мога да си сложа шапката и да отида където си поискам. Никой не ми обръща и капка внимание. Никой вече не ме пита за филмите ми. Никой вече не ме пита за сосовете ми. Просто защото, никой не знае кой съм. А аз съм просто щастлив.

Винаги съм бил характерен актьор. От типа на малката Червена шапчица.

Струва ми се, че Холивуд е влюбен в продълженията. Разбира се, това е прекрасна идея – да вземеш нещо велико, малко да го пообъркаш и понаместиш, и да го заснемеш отново. Но това е много лош път.

Sidney Poitier and Paul Newman in Paris blues directed by Martin Ritt, 1961

Portrait of Paul Newman on the set of Hud directed by Martin Ritt, 1963

Robert Redford and Paul Newman in Butch Cassidy and the Sundance Kid directed by George Roy Hill, 1969. Photo Lawrence Schiller

James Best, Paul Newman and Lita Milan in The Left Handed Gun directed by Arthur Penn, 1958

Paul Newman and Sophia Loren in Lady L directed by Peter Ustinov, 1965

Paul Newman on the set of The sting directed by George Roy Hill, 1973

Joanne Woodward and Paul Newman in play Baby Want a Kiss at the Little Theatre, New York, 1964

Paul Newman in The long, hot summer directed by Martin Ritt, 1958

Paul Newman on the set of Paris blues directed by Martin Ritt, 1961

Paul Newman and Lita Milan in The Left Handed Gun directed by Arthur Penn, 1958. Photo by Floyd McCarty

Portrait of Paul Newman on the set of Pocket money directed by Stuart Rosenberg, 1972. Photo by Terry O'Neill

Снимки: theredlist.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност