Думи на съпругата на обичания актьор Георги Георгиев-ГЕЦ , Цена ГЕОРГИЕВА, споделени в „Книга за Гец”
(В ролята на Гешев във филма „Сами сред вълци”)
Често присъствах на многобройни негови срещи с културни дейци, студенти, ученици, граждани в села и градове в страната. Тъй като се виждахме предимно сутрин и вечер, това бе една възможност да бъдем заедно няколко часа. На една такава среща му зададоха въпрос: „Как идва при вас вдъхновението, като имаме предвид, че художникът не рисува, ако вдъхновението го напусне, но вие не можете да спрете спектакъла.” Гец отговори: „Изработил съм си техника. Когато усетя, че не ми се играе, извиквам в съзнанието си спомени, които ме зареждат емоционално. А много често ми идва страхотно вдъхновение само от мисълта, че у дома ме чака една изстудена бутилка бяло вино. Заигравам като бог!”
Този отговор предизвика буря от смях в залата, но забелязах и няколко изопнати физиономии от първите редове. За някои от организаторите на срещата това не съвпадаше с морално-идеологическото възпитание на гражданите.
Спомням си и за друга среща, на която лично аз не присъствах. Тя беше с абитуриентите от една софийска гимназия по повод професионалното ориентиране. Гости на срещата били хора, доказали се професионално в различни области на живота и всеки от тях разказвал за работата си, съобразявайки се с педагогическите изисквания. Дошъл редът и на Гец и той говорил по същото „клише”. Но един ученик от последния чин го попитал:
– Другарю Георгиев, вие отличен ученик ли бяхте?
– Не – отговоря без колебание Гец, – по френски не можех да изкарам повече от четири, но по литература, химия и история бях отличник. А по математика по едно време имах 13 двойки.
Всеобщ кикот сред учениците, а учителката им настръхнала от ужас.
– Другарят Георгиев, разбира се, се шегува.
– Не – прекъсва Гец, – не се шегувам. Случаят беше такъв. На едно училищно тържество изпълнявах концертно рисуване. Тогава беше на мода рисуване с акомпанимент на пиано, цигулка или акордеон. Аз направих карикатура на учителя ни по химия, който беше много висок, как играе шах с нисичкия ни математик. Още на другия ден учителят по математика ме вдигна на дъската, продиктува ми една доста сложна задача, не можах да я реша, и той ми каза: „А да рисуваш можеш! Седни си. Слаб две!”. От този ден нататък всеки час ме изправяше на дъската, написвах условието на задачата и за да не губя време, веднага казвах, че не мога да я реша. Аз просто бях престанал да уча по математика.
Горката учителка! Как ли е съжалявала, че е поканила толкова неподходяща за подражание личност.
Всъщност Гец беше неподражаема личност. Неподражаема и противоречива. И решителен, и колеблив. И напорист, и плах. И наивен, и невероятно прозорлив. Колкото последователен и систематичен в професията си, толкова хаотичен и небрежен в ежедневието. Имаше обаче ценности, на които държеше непоколебимо и с възрожденска страст : не – на лъжата, не – на лицемерието, не – на подлостта, ударите под кръста и нечистите комбинации.
Откъс от: ”Книга за Гец”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003
(САЩ, на пристанището в Сан Франциско, заедно с Цена)
Снимки: ”Книга за Гец”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003
