В професионалните среди го наричат Патриарх на рисуваното и куклено кино, класик на руската анимация. На 30 август Леонид Аронович Шварцман, когото приятели и близки ласкаво наричат просто Леля, отпразнува своето столетие. Роденият на 30 август 1920-та в Минск художник и режисьор-мултипликатор придобива световна слава, сътворявайки любимия на милиони деца анимиран герой Чебурашка от поредица на Роман Качанов „Крокодилът Гена“ (1969). През дългия си творчески път, Шварцман е художник-постановчик и на редица други забележителни анимации – „Снежната кралица“, „38 папагала“, „Снежанка“, „Доверчивият дракон“, „Вълшебното огледало“, Чичо Стьопа – милиционер“ и още, и още. Носител на огромен талант и безмерно добро сърце, внушителен списък от национални и международни отличия, участник във Великата Отечествена война, награден с медал „За отбраната на Ленинград“, „Ветеран на труда“, представяме ви Леонид Шварцман и простотата на един изпълнен с достойнство и отдаденост живот. 

♥ За живота на 100

Животът бързо прелетя, и ето - 100 години. Стигнах от началото до края. И съм още бодър, помня всичко, движа се. Разхождах се преди да дойде карантината. Винаги съм имал спокоен характер, така и не се сдобих с врагове. Не съм страдал от тежки заболявания. Комуто колкото е отредено свише, толкова дълго и ще живее. А аз изобщо не съм вярващ, така бе възпитано нашето поколение. Старая се да не приемам присърце всяка дреболия и всякога да оставам човек. 

♥ За здравето

Вече 90 години правя лека гимнастика сутрин, което ви съветвам и вас. Преди тичах, карах ски, обичах колелото, плувах в морето или басейна. Ям полезни неща. Обичам суровите зеленчуци повече от плодовете. Сладкото не ме блазни. Никога не съм пиел особено, само в добра компания и по големи празници. Но до 75-годишна възраст пушех. После се отказах. Но най-важното е, че цял живот съм работил за децата – мултипликатор съм от 1948 година. А това значи, че съм живял живота си вълнуващо.

♥ За детството

Роден съм в Минск, в бедно семейство, но всичко ни стигаше. Главното е, че от родителите си получавахме любов и уважение. Заминах за Ленинград, където учих в Художествената академия, а за да преживявам, започнах работа в Кировский завод. По време на блокадата работех като стругар. През 1941 г. ни евакуираха в Челябинск. Очевидно това спаси живота ми. По време на цялата война работех като стругар, а когато узнаха, че съм художник, ми предложиха и да работя по оформлението на завода. След победата пристигнах в Москва, дочул, че се открива художествен факултет във ВГИК (Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“). Моята курсова работа „Буратино“ много се хареса и веднага ме поканиха за асистент в „Союзмультфильм“. 

♥ За родната страна, парите, изкуството и жените

Независимо, че съм евреин, никога не съм имал желание да замина зад граница. Обичам Родината си. Към парите съм равнодушен. Помня, че по време на една екскурзия в Чехословакия, за всичката валута, която обмених, си купих флумастери. По онова време в СССР почти не се намираха. Добре, че жена ми не се обиди, че нищо не й донесох от чужбина. Затова пък такива великолепни скици нарисувах, че си ги пазя и до днес. 

Жени около мен е имало много, но в последните 70 години обичам една-единствена – моята Таня. Отдавна разбрах, че е по-добре да остаряваш със сродна душа, отколкото с „внучка“, както днес е модерно. Така е било всякога – у богатите старци – млади булки, но аз не съм богат – от мен няма какво да се вземе.

Ние с Таня се запознахме в студиото на моя приятелка, а половин година по-късно се оженихме. И защо да отлагам, когато веднага усетих, че съм намерил моя човек? Татяна Владимировна – мултипликатор, асистент-режисьор. Нейният баща Владимир Романов е руснак, а майка й Нина Добровская – полякиня. Между другото, „откраднах“ сивия кок на тъща ми за своята героиня – старицата Шапокляк. Всичко останало дорисува моята фантазия. 

По материал на: „Экспресс-газеты“
Превод: WebStage
Снимка: ru.wikipedia.org