Тайните записки на Пушкин

Автентичен дневник или гениален фалшификат? Разбулени тайни за похот, нещастен брак, прелъстени женски сърца и игра със съдбата. "Тайните записки на А.С.Пушкин 1836-1837" (ИК Кибеа), се сдобиват със скандална слава още с появата си на бял свят. През 1986 г. руският емигрант и писател Михаил Армалински, публикува в Минеаполис, САЩ въпросните мистериозно попаднали в него записки. Спорове за истинността на Пушкиновото перо се водят в академичните среди и до днес, като мнозина литературни авторитети застават зад тази автентичност.

pushkin2

"Искате ли да бъда съвсем откровен? Може би съм изящен и благовъзпитан в писанията си, но сърцето ми е най-вулгарно и наклонностите ми са чисто еснафски", пише Пушкин през 1828 г. Ето част от спорните мисли на поета, публикувани в "Тайните записки".

pushkin1

"Нетърпението е най-голямата ми беда. Щом желанието ми към някоя жена се разпали, искам я на мига. Не мога да се държа прилично и, слава Богу, на повечето жени това им харесва. Способен съм да ухажвам само онези, към които съм равнодушен."

"Няма по-голямо щастие за мъжа от това, да притежава идеално красива жена и да я получи девствена. Когато потъвах в моята новородена жена, когато я прегръщах, чувствайки горещия й дъх до ухото си и леките й движения, едва забележими заради неизживяното й чувство за срам от отдаването, аз изпитвах състояние на тържество, което би могъл да изпита само Бог в акт на сътворяване."

"Щом за влюбените времето спира, тогава да бъдеш влюбен, е единственият начин да задържиш гибелния ход на времето. Но тъй като е невъзможно да си постоянно влюбен в една жена, аз се влюбвам в различни жени."

"Има два вида щастие – когато отиваш при жена, пълен с нетърпеливо предвкусване, и когато се връщаш освободен от жената и желанието си."

"Ако не знаеш мислите на жена си, може да се увенчаеш с рога, а това ми е отвратително и непоносимо. Доста съм използвал незнанието на съпрузите, любувал съм се на току-що поникналите им рога, които никой освен мен не виждаше."

"Силата на светските красавици се таи в създаваната от тях илюзия за божественост, затова е толкова сладострастно да я разпръснеш безцеремонно. О, велико, прелестно знание!"

"Заблуждавах се, че ще мога да извая от Н. какво си искам. Талантът не може да се научи, трябва да се родиш с него. Н. няма талант за любов, а за кокетство. Това, което аз наричам изтънченост, тя нарича разврат."

"Гордеех се със славата си на любовник не по-малко, отколкото със славата си на поет, но в семейството за мен нямаше поле за изява."

"Бракът наистина е свят, защото похотта постепенно изчезва, отношенията стават приятелски, равнодушни, а често и враждебни. Голото тяло престава да е греховно, тъй като не предизвиква съблазън."

"Изневярата ме отведе при порока, затова всичко – и най-честната ми постъпка – се превръща в безчестие. Пътят на порока е път към пропастта.

"Престорената наивност предполага мръсно въображение. Невинното момиче няма да се бори с влечението си, защото не знае, нито си представя до какво може да я доведе. Ако опитната жена, която познава силата на своята и на мъжката похот, се прави на недостъпна, това идва от ясното съзнание за предстоящите затруднения."

"Напоследък Н. ме докарва до бяс – тя е причината за непоносимия ми живот. Омъжи се за мен, не от любов, не от похот, а за да се отърве от шамарите на майка си. Ако ме обичаше, може би нямаше да се влача по курви. Красивата й глупава мутра понякога ми е толкова омразна, че не знам кого по-напред да убия – нея или Дантес."

"Когато се женим, кълнем се да бъдем верни. Как можех да се кълна във вечна вярност, ако не знаех какво е да бъда и седмица верен? Обичаите използват нашето незнание, за да изтръгнат клетви, за които по-късно можем само да съжаляваме."

"Жените се подчиняват на властта на желанието, парите и силата. Повечето жени бавно и вяло проявяват желанията си, затова Бог е дал на мъжете сила и пари. С пари и сила ще получиш всяка жена, но от теб зависи да възбудиш желанието й, а възбудиш ли го веднъж, вече няма да имаш нужда нито от пари, нито от сила."

"За да имаш пари, трябва да ги обичаш, а аз изпитвам само уважение към властта им. Те чувстват това и ме отбягват. Аз обичам жените, затова те споделят чувствата ми. Обичам поезията и Музата ме обожава."

"Съзнавам грешките си, но не ги поправям. Това само доказва, че можем да съзираме съдбата си, но не можем да я променим. В осъзнаването на грешките разпознаваме пръста на съдбата, а невъзможността да ги поправим показва колко силна е властта й."

"Моята пламенност, нетърпение и трепет ме убеждават, че още съм жив."

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност