Чинуа Ачебе е нигерийски писател и поет, познат още като "бащата на африканската литература". Той е сред най-популярните съвременни писатели, чийто роман "Things Fall Apart" му донася световна слава. Като основна тема в книгите му е процесът на налагане на западните ценности в африканското общество. Известен е и с обвиненията си в расизъм срещу Джоузеф Конрад и Алберт Швайцер.
Предлагаме ви няколко мъдри слова от бащата на африканската литература.
Когато страданието почука на вратата ти и ти кажеш, че няма място за него в дома ти, то отговаря, че си е взело собствен стол.
Ако един пръст бръкне в мръсотията, той ще изцапа и останалите.
Светът е като танцуването с маски. Ако искаш да го видиш добре, не стоиш на едно място.
Разказвачът създава паметта, която оцелелите трябва да носят. В противен случай тяхното оцеляване няма значение.
На жените и музиката не бива да се поставя дата.
Слънцето ще огрее тези, които са се изправили преди то да се покаже, преди да огрее тези, които са коленичили пред тях.
Ако не харесваш историята на някой друг, напиши своя собствена.
Чувствам, че ние, хората, трябва да имаме цел. Ако нямаме надежда, то по-добре само да спим, да пием и да чакаме смъртта. Но не искаме да правим това? Защо? Има нещо в нас, което ни кара да се борим. Не знаем защо го правим, но усещаме, че да се борим е по-добре от това да стоим и да чакаме всичко да свърши. И защото ние страдаме, борим се, историята за нашата борба трябва да бъде предадена на идните поколения. Нямам нужда от нищо друго освен борба и истории.
Ако видиш крастава жаба да скача посред бял ден, знай, че нещо иска да отнеме нейния живот.
Гордото сърце може да преживее общия провал, защото той не отнема неговата гордост. По-трудно и по-горчиво е когато човек се проваля сам.
Триумфът на написаната дума се постига, когато писателят достигне до съюз и доверие с читателя, а читателят стане готов да тръгне по непознати земи, обул литературни обувки, към по-добро разбиране на себе си и обществото, както и чуждите народи, култури и обичаи.
Снимки: New African Magazine, The New Yorker