В нощта на Нова Година, той празнува своя 77-ми рожден ден. Момчето с дислексия от Уелс, наричано от дядо си Джордж, а от баща си Чарлз, е извървяло целия криволичещ път на живота, за да открие своите таланти и се превърне в сър Антъни Хопкинс – мъжът с почести, хипнотизиращ поглед и ясно отношение към света. В неговия свят изкуството е Бог – от дете Антъни свири на пиано, композира и рисува. Актьорската професия изважда наяве най-яркия му талант – да достига изумителни дълбочини на превъплъщението на сцената и екрана. Бил е Хамлет, Отело, Тит Андроник, Чарлз Дикенс, Пикасо, Ричард Никсън, Хитлер, Ханибал Лектър, Хичкок – изключителни образи, изиграни от изключителен актьор. Хопкинс признава, че пестеливите жестове на екрана имат много по-голяма сила от безмислените диалози. И с присъщото си чувство за хумор споделя, че ако закъса с актьорството, винаги ще си намери работа като иконом (по повод ролята му в "Остатъците от деня"). За сър Антъни Хопкинс мечтите се сбъдват, независимо от годините. Валсът, който композира на 19 години, дочаква своята триумфална премиера през 2011-а, благодарение на холандския виртуоз André Rieu и неговия Johann Strauss Orchestra. За вярата, истината и мечтите - And the Waltz Goes On.
НАЙ-ДОБРИТЕ от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор.
МОЯТ БАЩА беше хлебар и изобщо не му пукаше за изкуството. Помня как свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и казва: "Каква е тая помия, дето я свириш?", "Бетовен" - отвръщам аз. А той - "Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо смислено!". На тези години, съвсем добре разбирам цинизма на баща ми.
МОЯТА ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ - винаги си длъжен да разбереш на какво си способен - дори заради презрението на останалите към теб. Каквото и да правех в младостта си, всички ми казваха "Ти си безнадежден". Баща ми ми казваше: "безнадежден", връстниците ми говореха "безнадежден". Така всичко, което после се случи в живота ми, се превърна в истинско откровение за мен.
В НАЧАЛОТО БЯХ ФИЗИЧЕСКИ опасен на сцената. Когато играех в театъра в Манчестър, режисьорът ме уволни, защото за малко щях да счупя гръбнака на един колега. Но на мен ми провървя, защото той ме посъветва да отида в една от онези модерни театрални школи, които самия той не одобряваше. И аз се записах в Кралската Академия за Драматично Изкуство (RADA), откъдето започна настоящата ми кариера.
БОЛШИНСТВОТО АКТЬОРИ са твърде простодушни хора, считащи себе си за сложни натури. Помня как, когато чух за Робърт Де Ниро в "Разяреният бик", си казах, че непременно трябва да гледам този филм. И отидох в малък ню-йоркски киносалон – там лъхаше на урина, едни хора пиеха, други спяха. И това беше нещо като часа на истината за мен – ето в името на какво, отиват всичките ни актьорски усилия.
НИЕ БАВНО УБИВАМЕ себе си, мислейки за всичко, по всяко време, без да спираме. Мисли, мисли, мисли.... Така или иначе, никога не можеш да се довериш на човешкия ум. Той е смъртоносен капан.
ВСИЧКИ АКТЬОРИ в своите най-луди години искат да изиграят Хамлет. Аз също исках. А сега си мисля, че това е нещо подобно на самоубийство. Днес изобщо не ме интересува Шекспир и цялата тая британска глупост. А когато ме интересуваше, беше от едно голо честолюбие - просто заради славата.
НЯМАМ ЛЮБИМИ РОЛИ - аз просто работя. Уча си ролите и като приема даден ангажимент, правя каквото е нужно. Отивам, върша си работата и се прибирам у дома. После получавам чек - това е цялата история. Хората говорят, че това е цинично, но не са прави. Това е практично.
НЯМА НИЩО ПО-ДРАЗНЕЩО от добродетелта и високата нравственост. Не казвам, че аз самият не съм фалшив. Фалшив съм точно толкова, колкото и всички останали. Всички ние сме шарлатани, шмекери, лъжци.
ХАНИБАЛ ЛЕКТЪР действително е много интересна фигура. Мисля, че тайно всички му се възхищаваме. Той въплъщава в себе си онази неизказана част от нас - нашите желания, фантазии и тъмната страна на душите ни - и ние можем да бъдем истински здрави единствено, ако признаем тяхното съществуване.
НА МЕН МИ ХАРЕСВА МОЯТА САМОТА. Никога не съм допускал някого близо до себе си. Аз разбира се, демонстрирам сърдечност и дружелюбие. Но вътре в мен винаги е било пусто. Без състрадание, само безразличие - и така цял живот.
ИМАШЕ ВРЕМЕНА, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега уж никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е странно, но аз се радвам, че бях алкохолик. Разбира се, съжалявам, че заради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на алкохолик - това е изключително богат житейски опит. Имаше дни, в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще живея, или ще умра. Бях напълно опустошен - тотален банкрут в емоционален смисъл.
ДОБРИЯТ СЦЕНАРИЙ е виден от първите 5 страници. Тези неща ги усещаш интуитивно. Ако не мога да прочета повече от четири страници, вече ми е ясно – това не е за мен. Най-силно ме натоварват сценариите, в които има подробни и протяжни описания на пейзажи - "Изгрев над пустинята, на хоризонта се прокрадва лъч" и т.н. - цяло есе прочиташ, за да се добереш до диалога - глупости.
ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ да постигна успех. Мечтаех да се запозная с Катрин Хепбърн и Питър О'Тул. Прекланях се пред този актьор. Спомням си, как за първи път отидохме с него на бар. Той каза: "Вземи "Гинес" /бира/, как е настроение, драги? Е, добре, дай да пием и за ходим за нашите "Оскари". Възхищавам се на този род безумия, възхищавам се на пияниците. Някога и аз бях такъв. Преди няколко години отново срещах О' Тул и той ми каза: "Говорят, че вече имаш ореол около главата си - не си като нас, грешниците". И да, когато оставиш пиенето, винаги губиш някой приятел.
ЖИВОТЪТ Е ХОРЕОГРАФИЯ. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. Аз разсъждавам така: "Какво говорят и мислят хората за мен, изобщо не ме засяга. Аз съм такъв, какъвто съм, и правя онова, което правя, единствено за забавление - ето така е устроена тази игра, чудната игра на живота. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл дойде при мен преди 10 години, когато седях в един римски хотел, потънал в дълбока депресия. И аз си я повтарях като мантра. Имах дълбок проблем с егото си, защото не получавах онова, което исках. Оттогава досега, много невероятни неща се случиха в живота ми."
Снимки ~ pinterest.com
