Джек Лондон е автор на над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са „Морският вълк", „Белия зъб", „Дивото зове", „Мартин Идън", „Лунната долина", „Белю Пушилката" и др.
„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си."
Живял е в мизерия, живял е и в разкош. Знаел е какво е глад и студ, знаел e какво е да си сит и на топло. Бил е социалист, бил е и капиталист. Работил е по 16 часа на ден в консервна фабрика, ловял е стриди незаконно, убивал е тюлени. Безработицата го превръща в скитник, за което лежи в затвора. Не успява да завърши висше образование заради безпаричието, но пък се самообразова. С годините натрупва библиотека с 15 000 тома. Става златотърсач, но разбира, че златната мина може да бъде намерена само като „продава мозъка си". Затова и започва да пише. Краткият му живот е съкровищница от преживявания и идеи. Две години преди началото на ХХ в. започва борба да бъде публикуван и успява. Незабравимият му роман „Мартин Идън", публикуван през 1909 г., е илюстрация на това. Той е първият милионер сред писателите.
„Да дадеш кокал на куче не е великодушие. Великодушие е да си разделиш кокала с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и него."
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре."
„Когато човек отслабва, той става по-малко податлив на страдание. Има по-малко болка, защото има по-малко какво да го боли."
За поколението, което израства пред компютрите, името Джек Лондон остава непознато, за съжаление. Незабравимите му истории се оказват анахронични за айпад генерацията, но следата, която американският писател оставя, все още я има. Уроците му за чест, правда, мъжественост, кавалерство, себеотдаване, упоритост, воля, човеколюбие са живи. Те са в книгите му.
„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен."
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти."
„Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден". Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него."
„Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш."
„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите."
„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си."
„Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество."
„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта."
Източник: lira.bg
Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org
