Роден на 12-ти януари 1876 г. в Сан Франциско, Калифорния
Лондон умее да събира стихиите на природата и човешката душа във вълнуващ танц на живот и смърт. Неговото перо създава над 50 книги и двеста разказа, които ни учат, че имаме нужда от „велики, свободни души, от ослепително бляскави пеперуди, а не от дребни сиви молци”.
Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа.
Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.
Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.
Да можеш да забравяш – това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш – това е смахнатост, лудост.
И тия ще ви любят, Мартин, но повече ще обичат своя дребничък морал. А вие имате нужда от великолепно пренебрежение към живота, имате нужда от велики, свободни души, от ослепително бляскави пеперуди, а не от дребни сиви молци.
Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта.
Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.
Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.
Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: "Изяж или ще бъдеш изяден". Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.
Среща се и такова увлечение, което представлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е такъв, че това увлечение те обхваща, когато кипиш от живот, а то те кара съвсем да забравиш, че си жив. Това увлечение, тази забрава на съществуването, завладява човека на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обхваща и войника, изгубил сражението, но отказващ пощада в опиянението на боя…
Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.
Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.
Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org
