МАРЛОН БРАНДО | Животът е птича песен

четвъртък, 05 февруари, 2015

"Животът е птича песен" – такъв е приятелския съвет на големия Брандо към Джони Деп. Песентта на Марлон обаче, не е "птича". Живот, който е волен, но носи печал. Славен, но лишен от щастие и топлина. Популярност, платена скъпо и самота, осеяна със сенките на най-близките му хора, отишли си от този свят преди него. "На кея", "Трамвай Желание", "Юлий Цезар", "Последно танго в Париж", "Кръстникът", "Апокалипсис сега", "Новият Дон Жуан", "Прецакването" – филмите, които Брандо завеща на своята огромна публика, влюбена в красивото му хулиганско лице и хулиганските му изяви. "Погледът ми е като на мъртва свиня", безпощаден е Брандо във всяко свое изказване. Индианците, цинизмът и храната са най-близките му приятели. 3 брака, 11 деца и 80 години самота, изпълнена с неизмерима гордост и достойнство, които само силния или лудия могат да носят на раменете си. Брандо можеше.

(Marlon Brando, 1950)

Андрей Кончаловски за Брандо

"Не мисля, че Америка разбираше реалното значение на този човек. Той не остави никакво изложение на философското си кредо, само безобразия, хулиганства, заголване на задника пред досадните фенове, отказа на „Оскар" (прати на церемонията индианка, която да съобщи от негово име новината). Той шокираше, фрапираше, скандализираше Холивуд от отчаяние. От чувството на безсилие. От презрение към професията си. От осъзнаването, че е стока. Той беше разочарован от играта. Той не си въобразяваше, че е голям артист. Разбираше, че пазарната му цена днес е милион, утре – три цента. Славата е нещо относително. Това разбиране си отиде заедно с него. Хората, които го познаваха отблизо, знаеха с каква тъга гледа той на всичко, което става по света. Той отдавна беше разбрал, че равнодушната природа с извечна хубост ще блести винаги, независимо дали го има на този свят, или никога не го е имало. Трагична фигура. Не можеше да понася себе си като артист. Не пожела дори да ми надпише книгата си. Каза:

– Няма да ти я надпиша. Не съм я чел.
– Как не си я чел? Нали си я написал.
– Издиктувах я, но изобщо не съм я чел. Бях задлъжнял с 5 милиона. Написах тази книга за пари!"

***

(Marlon Brando for The Wild one directed by Laszlo Benedek, 1953)

Имам белег тук, белег там, белег на коляното и няколко белега на душата.

Единствената причина да се задържа в Холивуд – нямах смелост да се откажа от парите, които той предлага.

Не търсете връзка между размера на вашия хонорар и силата на вашия талант.

В живота трябва да има любов, няма друга причина да си жив. Хората не се отличават особено от мишките, те са родени, за да изпълняват същите функции – да продължат рода.

С жените постъпвам така – имам дълга бамбукова пръчка с кожен шнур на върха. Мятам и хващам жената за врата с него, за да не бяга, но и да не е съвсем наблизо. Това всъщност, доста прилича на лов на змия.

Разбира се, че има неща, които и мен могат да ме развълнуват – но това не продължава повече от 7 минути. 7 минути – това е моят предел.

(Marlon Brando, Director Charlie Chaplin and Sophia Loren on the set of A countess from Hong Kong directed by Charlie Chaplin, 1965)

(Red Buttons, Mario Puzo and Marlon Brando on the set of The Godfather directed by francis Ford Coppola, 1972)

Храната винаги е била мой другар. Винаги, когато съм искал да си доставя удоволствие, съм отварял хладилника.

Да поставиш кръст на актьорската си кариера – ето това вече е признак на порастване.

Не зная какво очакват хората при срещата си с мен. Вероятно се боят, че аз ще се изпикая върху дланите им и ще ги шляпна по задника.

Кинозвездата – това е човек, седящ върху захарен трон под проливен дъжд.

Както при повечето мъже и аз съм имал няколко хомосексуални опита, от които изобщо не се срамувам. Ако някой си мисли, че аз и Джак Никълсън сме любовници, нека продължава така да мисли – това ми се струва забавно (двамата са живеели в съседни къщи).

(Marlon Brando for Julius Caesar directed by Joseph L. Mankiewicz, 1954)

Спомням си веднъж, през април – бях в Сицилия. Денят беше горещ, наоколо цветя. Обичам цветята и мирисът им – гардении. Бях сам. Полегнах в едно поле от цветя. Събудих се и бях щастлив.

Аз не само имам право на лично пространство – за мен това е предмет от първа необходимост.

Все ми е едно дали съм дебел или не. Не заработвам по-малко пари от това.

Щяха ли да ме аплодират всички, ако бях много добър водопроводчик?

Аз съм един от онези хора, които вярват че ако се държат добре в този живот, ще попаднат въ в Франция, когато умрат.