(Kafka, 1906)
"Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем, не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо? Само, за да ни радва? О, Боже, в такъв случай можем да бъдем щастливи и без книги. А книгите, които ще ни направят щастливи, можем да напишем и сами. Нуждаем се от книги, които ни афектират като природно бедствие, като смърт на близък, който обичаме повече от себе си, като чувството да бъдеш изоставен в нищото, като самоубийство. Една книга трябва да бъде брадвата за замръзналото море у нас. Това е моето вярване".
"Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък".
"Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас".
"Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него".
"Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация".
"Никой не е последният пример."
"Докато не престанеш да се изкачваш стъпалата няма да свършат."
"Един от първите признаци на започнало разбиране е желанието да се умре."
"Да се ожениш, да създадеш семейство, да приемеш всички деца, които се родят, да ги опазиш в този несигурен свят и дори донякъде да им дадеш насока - това по мое убеждение е най-голямото, което изобщо може да постигне човек."
"Всеки, който успее да запази способността си да вижда красивото, никога не остарява."
"Моето съвършенство не е вродено, нито пък придобито. Упреците ме заобикалят и не ме засягат."
"Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди".
"Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен".
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно".
"Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес".
Снимка: Kafka, 1906; commons.wikimedia.org
