Всеки иска това, което го кара да се чувства добре. Всеки иска да има лесен, безгрижен и щастлив живот, да се влюби и да прави страхотен секс, да изглежда перфектно и да изкарва много пари, да бъде известен и хората да го уважават и да му се възхищават като на истински идол.
Всеки иска това – лесно е да харесваш това.
Ако ви попитам: "Какво искате от живота?" най-вероятно ще кажете нещо от рода на: "Искам да съм щастлив и да имам страхотно семейство, и работа, която обичам." Само дето този отговор е толкова е очевиден и предвидим, че дори не означава нищо.
По-интересен въпрос, който може би никога преди не сте обмисляли, е "Колко болка сте склонни да понесете? За какво сте готови да се борите?" Това май се оказва по-решаващо за живота ни.
Всеки иска да има невероятна работа и финансова независимост, но не всеки иска да бъхти 60-часова работна седмица, да пътува дълго, да се занимава с неприятна документация, за да се лута в ужасните корпоративни йерархии и пренебрежителните ограничения на безкрайния ад на работните кабинки. Хората искат да бъдат богати, без риск, без жертви, без забавеното удовлетворение, необходимо, за да се натрупа богатство.
Всеки иска невероятен секс и прекрасна връзка, но не всеки е склонен да мине през тежките разговори, сконфузното мълчание, наранените чувства и емоционалната драма, за да стигне до там. И така човек се примирява. Примирява се и се чуди "Ами ако?" години наред докато този въпрос не се превърне в "Това ли беше?" И когато всичко свърши и адвокатите си тръгнат, а сметката за издръжката е в пощата, човек се пита: "Това за какво беше?" ако не заради снижените стандарти и очаквания преди 20 години, тогава за какво?
Защото за щастието трябва борба. Положителното всъщност е усилието да се справиш с негативното. Можете да избегнете за малко негативните преживявания, но те пак ще се върнат с пълна сила в живота ви.
В основата на човешкото поведение, нашите нужди са малко или много еднакви. Лесно се справяме с позитивни емоции. Но с негативните преживявания всички се борим. Затова, това което получаваме в живота не се определя от добрите чувства, които искаме, а колко лоши сме готови да издържим докато стигнем до добрите.
Хората искат перфектна фигура. Но няма как да имате такава, освен ако не можете да оцените болката и физическия стрес, който се натрупва с многото прекарани часове във фитнес залата, освен ако не обичате да изчислявате и калибрирате храната, която ядете, да планирате живота си в малки порции.
Хората искат да започнат свой бизнес или да станат финансово независими. Но няма как да сте успешни, ако не намерите начин да оцените риска, несигурността, повтарящите се провали и работа до никое време върху нещо, което дори нямате идея дали ще се окаже успешно или не.
Хората искат партньор, спътник в живота. Но няма как да привлечете някой невероятен без да оцените емоционалната турболенция, която идва с отхвърлянето, натрупаното сексуално напрежение, което така и не се освобождава и празния поглед в телефона, който никога не звъни. Това е част от играта на любовта. Не можеш да спечелиш ако не играеш.
Това, което ви определя като успешни не е "На какво искате да се радвате?" А "Колко болка можете да понесете?" Качеството на живота ви не се определя от количеството положителни преживявания, а от количеството отрицателни. И когато успеете да се справите добре с негативните преживявания, тогава можете да се справите с живота.
Навън има достатъчно скапани съвети като: "Трябва да го искаш достатъчно силно!"
Всеки иска нещо. И всеки иска нещо достатъчно силно. Но те не знаят какво е това, което искат или по-скоро, какво е това което искат "достатъчно".
Защото, когато искате да се възползвате от хубавите неща в живота, трябва да понесете и загубите. Ако искате онова хубаво тяло, трябва да искате и потта, болката, ранното ставане и гладуване. Ако искате яхта, трябва да искате и безсънните нощи, рисковете в бизнеса и възможността да вбесите някого или десет хиляди.
Ако усетите, че искате нещо вече месеци наред или години и нищо не се получава и дори не сте близо, тогава може би това, което всъщност искате е само фантазия, мечта или фалшиво обещание. Може би не искате това, а просто ви харесва да искате.
Понякога питам хората: "Как избирате да страдате?" Те накланят глави и ме поглеждат все едно имам 12 носа. Но задавам този въпрос, защото това ми казва много повече за вас, отколкото вашите желания и фантазии. Не можете да имате живот без болка. Не всичко е цветя и рози. И в края на краищата това е трудният въпрос, който има значение. Удоволствието е лесен въпрос. И почти всички даваме едни и същи отговори. По-интересният въпрос е болката. Колко болка искате да понесете?
Този отговор всъщност ще ви отведе на някъде. Този въпрос може да промени живота ви. Това е, което ни прави такива каквито сме. Това е, което ни определя и в крайна сметка обединява.
През по-голямата част от детството и младините си мечтаех да стана музикант и по точно - рок звезда. Когато чуех някоя рок песен си представях как съм на сцената и я свиря на китарата пред скандираща публика, а хората полудяват на музиката ми. Мечтаех с часове. И така до колежа, дори след като напуснах музикалното училище и спрях да свиря професионално. Но дори и тогава не ставаше въпрос за това дали някога ще изляза на сцена пред скандиращата публика, а кога. Чаках да дойде времето, когато ще мога да инвестирам точното количество време и усилия в това да стигна до там и нещата да се получат. Първо трябваше да завърша училище. След това трябваше да изкарам пари. После трябваше да намеря време. И накрая ... и накрая нищо.
Въпреки че мечтаех за това в продължение на повече от половината ми живот, реалността така и не дойде. И ми отне много време и много негативни преживявания най-накрая да разбера защо: Аз всъщност не го исках.
Бях влюбен в резултата - образът ми на сцената, скандиращите хора, но не бях влюбен в процеса. И заради това се провалих. Многократно.
Усърдието да се упражняваш, да намериш група и да репетирате, болката от търсене на участия... Скъсаните струни, счупените усилватели, влачейки 20 килограма инструменти на и от репетиции, без кола. Това е една цяла планина от мечти и една миля да се изкачиш до върха. И това, което ми отне много време да открия е, че не ми харесва особено да се изкачвам. Аз просто обичах да си представям върха.
Според мнозина аз съм загубеняк, който се е провалил и който лесно се отказва. Неволята би ми казала, че или не съм бил достатъчно смел, достатъчно решен или не вярвам в себе си достатъчно. Предприемаческата публика ще ми каже, че съм се уплашил от мечтата си и съм се предал на конвенционалната социална обусловеност.
Но истината е далеч не толкова интересна: Мислех, че съм искал нещо, но се оказва, че не съм. Край на историята.
Исках наградата, а не борбата. Исках резултата, а не процеса. Бях влюбен не в борбата, а само в победата. А животът не действа така.
Кой си ти, се определя от стойностите, за които си готов да се бориш. Хората, които се радват на борбата във фитнес залата, са тези, които са в добра форма. Хората, които се радват на дългата работна седмица и политиката на корпоративната стълбица са тези, които се движат нагоре по нея. Хората, които се радват на стреса и несигурния начин на живот в крайна сметка са тези, които го живеят майсторски.
Това не е призив за воля или "пясък в очите". Не е и увещаване, че "без болка, няма печалба."
Това е най-простият и основен компонент на живота: нашата борба определя нашите успехи. Така че, избирай борбите си разумно, приятелю.
Автор: Марк Менсън
Изображения: whyquantumphysicists.com, topgalleryphotos.com
