136 години от рождението на великия учен
"Не вярвам аз на думичката "ние",
не може тя двамина във едно да скрие.
Зад всяко разбирателство стои
дълбока бездна, скрита от очи."
Алберт Айнщайн
(14 март 1879 г. ~ 18 април 1955 г.)
Из личната кореспонденция на Айнщайн с приятели:
Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това, те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.
С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.
Една студентка от Вашингтон пише на Айнщайн, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки й, Айнщайн споделя следното: "Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да ви уверя, че моите са далеч по-големи."
Моите планове за бъдещето (тема, която разработва в клас)
О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.
Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми ...
Моята научна работа се обосновава единствено на неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси.
Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!
Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.
Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.
През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования.
За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.
Снимки: pinterest.com
