"Мадоните на Рафаело са сенките на майчината любов, увековечена в изящни очертания, завинаги." ~ Thomas Wentworth Higginson

(Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520, Self-portrait )

Любов, ти ме облече в светлина с очи, в които се стопих и се разтворих,
от бляскав сняг и ярки рози,
от песента красива на жена.

Изгарям – и ни морето, ни реките огъня ще угасят във мен.
Но как да спра завчас да я харесвам, обгръща ме изгарящата страст.
И още по-силно във пожар оплита ме...

Как приятно е робството,
как веригата гола на нейните бели ръце около врата ми,
разгаря в мен завинаги смъртната болка.

След всичко казано, ще замълча за ненадминатата още нейна сладост
и как ме води към смъртта ми...
Обаче аз мълча, а мислите ми в теб се връщат нощем.
* Сонет от Рафаело

Madonna of the Goldfinch, 1505-1506

Художникът на Мадони, любовникът на Ренесанса, талантливият младеж с изящни ръце, флорентинското чудо. Рафаело Санти е роден в Урбино на 6-ти април 1483 г. – син на провинциалния художник и поет Джовани Санти. Бащата отрано въвежда сина си в артистичното отбрано общество, а когато е на 10, го води в ателието на прочутия Пиетро Перуджино. В годините на чиракуване, той помага на своя учител за картината "Предаване на ключовете на Апостол Петър". Майката на Рафаело умира, когато той е на 8, а баща му си отива 3 години по-късно. Момчето е отгледано от мащехата си.
20-годишен, Рафаело пристига във Флоренция – мястото, където талантът му се разгръща с пълна сила и му отрежда честта да твори и засенчва вече утвърдените Микеланджело и Леонардо.

Натежалата слава на Рафаело му осигурява още по-високи почести. През 1509 г. папа Юлий II наема 27-годишният гений, да проектира и изпише трите стаи на частната папска библиотека във Ватиканския музей /станали популярни като Стаите на Рафаело/. През 1513-а той създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". Портретите му са сред най-ценните и известни творби на Ренесанса, а мистичните и религиозни сюжети често очертават рамката на неговите замисли.
Художникът на божествени произведения имал и друга страст - жените. Любовта изгаряла сърцето на младия Рафаело, а жените освен в живота му, присъствали и в творбите му.
Според някои биографи, малко преди смъртта си, Рафаело прекарал бурна любовна нощ в обятията на своята любима Маргарита - дъщеря на пекар от Сиена (увековечена в картината La Fornarina, Пекарката). Дни по-късно, точно на 37-я си рожден ден, художникът умира в Рим. На гробницата му е изписано: "Тук почива онзи прочут Рафаело, от когото природата се боеше, че ще бъде завладяна докато е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще умре".

Three Graces, 1504

The Small Cowper Madonna, 1505

Visitation, 1517

Saint John the Baptist Preaching, 1505

Madonna with Child and Saints, 1502

The Agony in the Garden, 1504

Holy Family (Madonna with Beardless Joseph), 1505-1507

Portrait of Pope Julius II, 1511

St. George and the Dragon, 1506

Madonna del Divino Amore, 1516-1518

Изображения: wikimedia.org