451 години от рождението на лебеда от Ейвън
"Шекспир е най-прочувственото въплъщение на Божието око." ~ Sir Laurence Olivier
(Laurence Olivier in Hamlet, 1948, © the Red List)
"Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ!"
7
Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът - отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво
пресмятаме изминатия път.
А в стария часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща някога - след дни.
Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!
91
Един се хвали с ловкост и успехи,
със сила друг, а трети със предци.
Един с богатства, почести и дрехи,
а друг със хрътки, ястреби, жребци.
И всеки има по едно пристрастие,
и всеки нещо повече цени.
Но другаде се крие мойто щастие,
не в кучета, богатства и жени.
От всеки род и всякакви успехи
по-скъпа ми е твоята любов,
по-ценна е от скъпоценни дрехи,
по-весела от пиршества и лов.
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак
каквото бях: последният бедняк.
102
Обичам - моят вид не го издава.
Обичам, но да крия съм готов.
Търгува този, който възхвалява
богатствата на своята любов.
Когато бяха чувствата ни нови,
посрещах те със песен на уста.
И славеят тъй пролет славослови,
но млъква, щом премине пролетта.
С това, че трели вече той не рони,
не ще лиши нощта от благодат.
Но този глас, звучал от всички клони,
си губи чара, ставайки познат.
И мойта флейта вече замълча.
И тя предълго в клоните звуча.
132
Очите ти обичам. Гледат те
отвергнатия с обич и утеха.
Тъгуват те и болка се чете
във мрака им - жалейна, черна дреха.
И не подхожда първата бразда
на изгрева така на небесата,
и тази ранна, вечерна звезда
едва ли по отива на луната
от този взор на милото лице,
така лъчист, тъй нежен и прощален...
Да бе и твойто ледено сърце
във този траур нежен и печален,
аз бих се клел, че в мрака грее зрак,
че красотата е бездънен мрак.
151
Не, любовта не знае угризения,
при все че съвестта е неин плод.
Не ме преследвай с твоите обвинения,
ти водиш моя непростим живот.
На тебе аз отдаден съм всецяло,
но ниски страсти моя дух влекат.
Духът ми съблазнява твойто тяло
и твоят дух подкупва мойта плът.
При името ти тя изтръпва цяла,
желана цел, преследвана така!
И тя пред теб застава просияла
и пада в твоите царствени крака.
Любов, познала черните падения,
познава, знае всички угризения.
(William Shakespeare, Sonnets, 1609 , превод Владимир Свинтила, 1972 г.)
10 Curious Facts About Shakespearе
Снимки: wikipedia