"Ако можехте да избирате своя биограф, на кого бихте се доверили?" – въпрос към Пачино. "На Достоевски. Мисля, че той не държи на смеха.", отвръща актьорът. Роден в Бронкс, Ню Йорк, той мечтаел да стане клоун или странстващ артист. Майка му го водела на всяка нова кино-прожекция, а после той разигравал разни сценки у дома. Родителите му се разделят, когато малкия Ал е на 2, майка му си отива от този свят 8 години по-късно. Страстта по изкуството го праща в прочутото "Actors Studio" на Страсбърг, а Шекспир и Чехов го карат да се влюби завинаги в театъра. И макар киното да е неговия най-силен съюзник по пътя към славата, прашните сцени са голямата любов на Пачино. От впечатляващият му дебют през 1969 г. в спектакъла на Бродуей "Носи ли тигърът вратовръзка" до най-новите му филми "Мангълхорн" и "Унижение", Пачино продължава да прави това, което обича и умее най-добре – да играе. На 25 април, актьорът навършва 75 години.
(Portrait of Al Pacino by Victoria Will, 2013)
Когато започнах в театъра, вземах по 125 долара седмично. Двайсет и шест – двайсет и седем годишен започнах да получавам заплата. А преди това никога не съм имал представа откъде ще ми дойдат парите за следващото хранене. Започнах да печеля много, но това не ме направи кой знае колко щастлив. Хубаво е да се храни човек редовно, да не ходи гладен. Имах късмета да не ставам заложник на материалното в този живот.
Актьорите винаги остават наблюдатели. Необходима е дарбата да интерпретираш – а тя се осакатява, когато станеш прочут. Нашите корени са били винаги отвън – своенравни скитници, измет.
При първия "Кръстник" онова, към което се стремях, бе нещо като енигма – непроницаем човешки тип. Уж ясно виждаме този тип, наблюдаваме го, но не можем да кажем, че го познаваме, че сме наясно с неговите мотиви. Всъщност тогава слушах Стравински, което ми помагаше да изглеждам външно по този начин. Когато виждате Майкъл в някои от тези сцени, сякаш изпаднал в транс, сякаш и последната му мозъчна клетка е запълнена с напрегната мисъл, ето, към това се стремях. Никога не съм работил върху друга роля по този начин. Тя е най-трудната от всички, с които съм се сблъсквал.
Славата – когато ме споходи за първи път, беше – ако перифразирам Пастернак – като да насочат светлината на прожектори в лицето ти, така че да не забелязваш нищо наоколо. Хората започват да се отнасят по друг начин с теб. Това те кара да забелязваш само определени страни у самите тях. И постепенно загубваш представа за нормалните междучовешки отношения. Обичам едно изказване на Брандо: "По тия места минаваш за вале пика, татенце, но аз съм виждал и другия ти профил." Често пъти ми се ще и аз да го кажа.
В анонимността има нещо прекрасно, от което съм лишен – не мога ей така да се шляя по улиците, както може всеки нормален човек. А е много важно да можеш.
Някога обичах да казвам, че искам да коленича пред жената, да я поставя на пиедестал и да я издигна високо, високо, далеч над възможностите си да я достигна... След което ще потърся друга.
Обичам жени, които готвят добре. Това първо. Любовта е много важно нещо, но преди всичко имаш нужда от другар – искаш в края на краищата да си прав, ако кажеш, че жената, с която си, е твой приятел. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през различни стадии на развитие. Но оцелява. Шекспир казва така: "На времето не е играчка тя. Ако това тъй само ми се струва, ни моят стих, ни обич съществува." И знаете ли, любовта наистина се оказва издръжлива.
Шекспир е автор, чиито възможности да ни затрогне са най-широки, понеже се обръща към чувства, каквито присъстват у всекиго от нас, и го прави по великолепен начин. Ние сме в състояние да изпитваме много дълбоки неща, а Шекспир, в своя гений и неповторим усет към човешката природа, съумява да стигне до тях и да ги докосне. Той прониква в онова, което изпълва всекиго от нас.
(Al Pacino in "Donnie Brasco" directed by Mike Newell, 1997)
(Director Francis Ford Coppola and Al Pacino on the set of The Godfather, 1972)
(Al PAcino and Marlon Brando in The Godfather directed by Francis Ford Coppola, 1972)
(Al Pacino in The Godfather directed by Francis Ford Coppola, 1972)
(Al Pacino in The Godfather directed by Francis Ford Coppola, 1972)
(Al Pacino in Scarface directed by Brian De Palma, 1983)
(Al Pacino in Scarface directed by Brian De Palma, 1983. Photo by Sidney Baldwin)
(Michelle Pfeiffer with Al Pacino in Scarface directed by Brian De Palma, 1983. Photo by Sidney Baldwin)
(Al Pacino in Scarface directed by Brian De Palma, 1983)
(Colin Farrell and Al Pacino in The Recruit directed by Roger Donaldson, 2003)
(Cornelia Sharpe and Al Pacino in Serpico directed by Sidney Lumet, 1973)
(Helen Mirren and Al Pacino in Phil Spector directed by David Mamet, 2013)
(Al Pacino and Johnny Depp in Donnie Brasco directed by Mike Newell, 1997)
(Al Pacino in Donnie Brasco directed by Mike Newell, 1997)
(Al Pacino in The Merchant of Venice directed by Michael Radford, 2004. Photo by Steve Braun)
(Jamie Foxx and Al Pacino in Any given Sunday directed by Oliver Stone, 1999)
(Portrait of Al Pacino, 1990s)
Фрагменти от "В търсене на Ал Пачино – разговори с Лорънс Гробъл", изд. Colibri
Снимки: the Red List
