Жената знае много тайни.
За новият живот, за съзидание.
Прошепвала е думички омайни,
опазвала е свойто мироздание.
И грешна и добра, ваятелка
заплащала прескъпо любовта си.
За някои е най-добра приятелка
превърнала в служене страстта си...
Жената - мразена, обичана и чужда...
От нея този свят все още се нуждае.
С чистота и свежест любовта ви нека да пробужда,
а мъжкото съзнание за бъдеще да я извае...
Бяла пеперуда
С душа на бяла пеперуда,
с усмивка на объркано дете.
За другите съм малко луда,
но още не разбират те.
Вихърът в косите на момиче
показва, че разцъфва пролетта.
Нея някой тихо я обича
и сред звездите го открива тя.
Разказва и за приказни вселени,
за нов живот изпълнен с лекота.
Небесен конник май избира мене,
тихичко нашепва Истина Една...
Дали сме тук?
Няма време за истини
има време за обич...
На живот сме орисани,
но дали сме готови?..
Да преместваме времето,
да сме себе си просто?..
Да изпълним минутите
или тук сме на гости?
Все от други очакваме
и не смеем да пеем. Дребни сметки ни смачкват -
свой живот ли живеем?..
Розово
Любовта ми е приказка бяла.
Любовта ми е цяла Вселена.
Любовта ми е птиченце бяло,
полетяло над облаци смело.
Имам обич.Тя е много само за двама.
За това ще я подарявам на всички.
Искам в думите да звучи Истина само.
И с цветя да изписвам - Обичам ви...
Повярвах в малкото добро,
това, което всеки е направил.
Почти невидимо стои. Защо?
Направил го, а после го забравил...
Невидимото, то ще се множи.
Че то е новата подкваса
и кара ни да бъдем по-добри.
Основите на бъдеще това са...
***
Когато пренаписвам страници отминали
рисувам по усмивчица на листа.
Да може всеки с радост да се зареди
и да прелисти с обич чиста...
Живея просто. И нося слънце в душата си.
Но то се отразява в очилата ви
и не разбирате защо са ми крилата.
Усмихвам се отново на света.
Защото той от обич се нуждае.
Хей ако всички сме алчни и сърдити -
Де ще му излезе краят?...
Автор: Илияна Мелева
Изображения: Seth Fitts - deviantart