Защо дисциплината е по-важна от мотивацията

Авторът на блога Wisdomination - Збинек Драб, споделя любопитна гледна точка относно това, защо дисциплината е по-важна от мотивацията.

Съществуват два основни метода, които могат да ви заставят да действате:
• първи – най-популярен и съкрушително-грешен – да опитате да се мотивирате
• втори – по-малко известен и правилен избор – да развиете своята дисциплина

Това е една от онези ситуации, когато приемането на първия или втория подход водят до по-добър резултат. Къде е разликата и кой вариант работи по-успешно?

Мотивацията, най-общо казано, е основана на погрешното предположение, че за извършването на дадена задача е нужно конкретно умствено или емоционално състояние, готовност. И това е напълно погрешно разбиране.

Дисциплината, напротив, тя отделя действието от настроенията и чувствата, и по този начин заобикаля проблема. Резултатите са изумителни.
Нагласата за успешно изпълнение на задачите води до вътрешно състояние, което ни кара хронически да отлагаме необходимостта от пристъпване към реализация на целите.
Казано с прости думи – за да започнете тренировка, не е нужно да чакате мига, в който ще бъдете в олимпийска форма. Напротив – тренирайте, за да достигнете такава форма.
Ако действията са обусловени от чувствата, очакването на вярната настройка се превръща в особено коварна форма на отлагане. Ако вие очаквате онзи момент, когато ще почувствате, че сте готов да направите нещо, свършено е с вас. Именно тогава започват да се обаждат гласовете на отлагането и съмнението.
В своята същност, стремежът към мотивация – това е инфантилната настойчива фантазия за това, че е нужно да правим само това, за което сме се настроили. Проблемът се оформя по следния начин – "Как да се настроя да направя онова, което моя мозък вече е решил да прави?".
Правилният въпрос звучи така – "Как да призная, че моите чувства са несъществени и да започна да правя нещата, които съзнателно бих искал да правя?". Уловката е в това, да прекъснем връзката между своите действия и чувства, и да правим това, което е нужно. Преодолеете ли това състояние с воля, вие ще се почувствате много по-уверени и енергични впоследствие.
Мотивацията е неправилен път. Това погрешно ограничение е главна причина много хора от развитите страни просто да си седят на задника, да играят до главозамайване на Xbox и да мастурбират, вместо да станат и да свършат нещо полезно.

Вярата в мотивацията е следствие на психологически проблеми.
Защото реалният живот в реалния свят понякога изисква от хората да правят неща, които ничий здрав разум не възприема с ентусиазъм, а мотивацията се натъква на непреодолимо препятствие в опит да предизвика ентусиазъм към нещо, което обективно не го заслужава.
Опитът да се поддържа ентусиазъм към принципно скучни и убийствени действия е форма на преднамерено нанасяне на психологическа вреда на самите нас, вид доброволно безумие – "Така харесвам тия таблици, които правя от сутрин до вечер с годишни отчети, така обичам своята работа!". освен ако наистина не обичате така страстно своята работа, повтарянето на подобна мантра, за да се мотивирате е пълно безумие.
Ето един по-добър сценарий – съхранете здравата си мисъл, която за съжаление
често неправилно е тълкувана като морален неуспех или падение – "Аз не обичам своята безцелна работа, която ме кара да стоя затрупан със сметки и бумаги по цял ден", "Много ми се ще да отслабна, ама не мога да спра да ям баници, явно просто нямам воля", "Нужно ми е да си купя още една книга за мотивацията" – ама наистина ли?!
Мотивацията има крехък срок на годност, зависима е от настроенията, нужно е постоянно да я подхранвате. Мотивацията е подобна на дръжка, която трябва постоянно да натискате с ръка, за да увеличавате натиска. В най-добрия случай тя съхранява и преобразува енергията за конкретна цел. Има ситуации, когато това е правилния подход – идва олимпийското съревнование и побягвате от затвора.
Но това е непостоянна основа за обичайните ежедневни дейности и не помага за достигането на дългосрочни резултати.

Дисциплината е моторът, който веднъж задействан, постоянно зарежда вашата система с енергия.
Продуктивността не разчита на психични състояния. За постигането на последователни дългосрочни резултати, дисциплината превъзхожда мотивацията. Дисциплината е система, а мотивацията – цел. Първото е постоянно, второто – мимолетно. Вие избирате.

По материал на AdMe.ru

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност