В търсене на истината за човешките взаимоотношения, духът на времето и крехкостта на чувствата – мисли на прочутия френския писател
"Надявам се, че в края на моята книга, един малък социален факт без значение, като бракът между двама души, които в първия том принадлежат на два напълно различни свята, ще покаже, че времето е отминало и ще приеме красотата на някои покрити с патина оловни топки във Версай, които времето е обгърнало в изумруден калъф." ~ Марсел Пруст относно предстоящото публикуване на първия том от "По следите на изгубеното време"
Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга.
Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд.
Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум.
Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.
Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.
Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.
Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.
Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия.
Любовта е място и време, което се измерва от сърцето.
Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му нужди, затова той я заменя с такава, която не обича.
Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.
Тези, които страдат от любов са, както казваме за някои инвалиди, своите собствени доктори.
Да знаеш не винаги означава да направиш.
Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.
Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.
Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.
Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.
Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.
Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.
Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.
Истинският рай е изгубеният рай.
Илюстрация: Ecrivains - rosemay.eu
