Нийл Доналд Уолш е авторът на най-продаваната поредица от книги „Разговори с Бог". Книги, докоснали и променили живота на милиони хора по света, превърнали се във вдъхновение, истина, философия. Чуваме ли най-съкровените си желания, прегръщаме ли своите чувства, искаме ли да бъдем истински? Можем ли да разговаряме с Бога в себе си и да го чуем?

Чувството е езикът на душата.

Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина.

Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.

Думите са най-несигурният носител на Истината.

Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.

Радост, истина, обич. Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.

Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав.

Само, когато хората могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него. Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който го „прави" за вас, се лишавате от силата да променяте каквото и да било. Само, когато кажете: „Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените. Много лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг."

Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш. Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.

Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.

И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...
И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.
Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете "обичам те" е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили. И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция - отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.
Всяка човешка мисъл, дума или деяние се основава или на едното, или на другото чувство. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите(в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.

Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване. Ти не откриваш себе си, а създаваш се бе си наново. Търси, следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш. Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело и ще сътвориш себе си наново чрез собственото си изживяване. По този начин ще оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл. По този начин ще го превърнеш в свято творение.

Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето. Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката ще изчезва.

Но не осъждай и не порицавай, тъй като не знаеш защо нещо се случва и до какво ще доведе. И запомни следното: онова, което порицаеш, на свой ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в онова, което си осъдил.

Ще ти кажа следното: Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията. И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. И ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш.

Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си способен да си представиш. Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се страхуваш.
- Защо е така?
- Чувството е силата, която привлича. Ще изживееш онова, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот(въпреки че животните действат по-цялостно и с повече последователност от хората), разбира веднага дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-нисша форма на живот, реагират далеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с любов, отколкото на такива, които са безразлични.

Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на подробен обществен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си щастлив и доволен от себе си.

Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измис­лена от теб цел.

Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикател­ство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.

Само чрез взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш изобщо да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е.
Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат използвани, трябва да бъдат използвани и са използвани (независимо дали искаш или не) за изграждането на това Кой Си Ти Наистина.

Когато човешките любовни отношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилна причина.
Повечето хора влизат в любовни отношения, гледай­ки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.

Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотно­шенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.

Предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и ... без някой друг си едно нищо.
Това е мистерията и чудото, разочарованието и ра­достта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко раз­биране и пълна готовност да живееш в този парадокс по на­чин, в който да има смисъл. Наблюдението ми е, че много малко хора го правят.
Повечето от вас навлизат в годините, в които се фор­мират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа. Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сте се отказали от най-великата си мечта, оставили сте настрана най-голямата си надежда и сте се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо).
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиоз­ната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възмож­ност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за Себе Си.
Взаимоотношенията се про­валят, когато ги виждаш като най-голямата житейска въз­можност да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за някой друг.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си - какво е, какво прави, какво има, какво търси, сът­ворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците!
Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Това изглежда като странно учение, защото си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, един-ственото важно е какво си ти по отношение на него.
Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.
Да, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви казвам - в решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос: Какво би направила обичта в този миг?
Няма друг въпрос, който да е уместен, няма друг въпрос, който да е смислен, няма друг въпрос, който да е важен за душата ти.

Не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.

Избрано от „Разговори с Бога", част 1, Нийл Доналд Уолш, превод Снежана Милева, изд. Хермес
Снимка: nealedonaldwalsch.com