Искрено от великата руска поетеса
За чувствата
♥ Влюбваш се само в чуждото, родното – обичаш.
♥ Да обичаш – значи да виждаш човека такъв, какъвто го е замисли Бог и не са го променили родителите.
♥ „Ще те обичам цяло лято" – това звучи толкова убедително, колкото „за цял живот", но най-вече – накъде повече!
♥ Мъжете не са свикнали с болката – като животните. Когато ги боли, очите им са такива, че си готов всичко да направиш, за да ги излекуваш.
♥ Може да мечтаете заедно, да спите заедно, но да плачете – винаги е поотделно.
♥ Жените говорят за любов и мълчат за любовниците, мъжете – обратното. Всички жени са загърнати в мъгла.
♥ Когато човек обича истински той никога не забравя, че обича. Защото любовта е като зъбобола, но обратното на него. При болката крещиш, а в любовта може и дума да не пророниш.
♥ Хората често се страхуват да произнасят две думи – „Обичам те". Няма обяснение за този феномен. А понякога тези думи са по-силни от всичко, дори придават смисъл на всяко действие в любовта. Има мигове, когато любовта се храни само от думите, а тя е нежно цвете, което не може да бъде оставено да гладува.
♥ Има неща, които мъжете никога не могат да разберат в жените. Има неща, които жените никога не могат да разберат в мъжете. И не защото са глупави или неопитни, а защото тези неща могат да бъдат разбрани само отвътре, в дълбоката същност на човека.
♥ Любовта е дар – ритуал на даряване и получаване. Но винаги свършва, като две ръце, които се срещат, притискат се една в друга, рано или късно се пускат.
За творчеството
Скулпторът е зависим от глината. Художникът от цветовете. Музикантът от струните. У художника и музиканта може да спре ръката. У поета – само сърцето. Най-ценното в живота и в стиховете е онова, което си отива.
Нашите най-добри думи – това е интонацията.
Знаете ли защо съществуват поетите? За това, да не е срамно да се казват най-болезнените неща.
За живота
Шегуваме се, шегуваме се, а тъгата расте ли, расте....
Не искам да имам гледна точка. Искам просто да виждам.
Ако изпитваш болка – мълчи, иначе ще те ударят точно там.
В едно аз съм истинска жена – съдя всеки по себе си – на всеки слагам свои думи в устата, в гърдите – своите чувства.
Колко по-добре виждам и опознавам човека, когато не съм с него!
Когато си отхвърлен и унизен не пълзи като низша твар в нозете на Бог. Намери сили да се изправиш като негово творение.
Никой не иска, никой не може да разбере едно – че аз съм съвсем сама. Познати и приятели – всички са в Москва, но няма нито един, който за мен, - не, без мен! – да умре. О, Боже мой, а казват, че няма душа? А какво боли сега в мене? Не е зъб, не е глава, не е ръка, не е гръд – не, гръдта, в нея там, където дишам – дишам дълбоко – не боли, но през цялото време боли, през цялото време стене нетърпимо...
Бих искала едно такова скромно, убийствено просто нещо – когато влизам, хората да се радват.
Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието за светлина.
Източник: AdMe.ru
