Животът започва от другата страна на отчаянието | Жан-Пол САРТР

110 години от рождението на френския писател и философ

Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.

Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.

Ако гледаш твърде дълго в огледалото ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш интелект и въображение.

Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.

Трябва да се страхуваш, сине мой. Така се става честен гражданин.

Чувството за отчаяна самота може да доведе до мисъл за самоунищожение. Това обаче не решава проблема със самотата, защото в смъртта човек обикновено е още по-самотен, отколкото в живота.

Винаги мога да избирам, но съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато нищо не избирам, аз все пак правя своя избор.

Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.

Понякога не трябва да се плаче - по-добре е да се мрази.

Адът - това са другите.

Всяко наше действие е обградено с ритуали, които му придават смисъл. И всеки път, когато го вършим отново, сме принудени да търсим нов смисъл.

В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия или той нас напуска.

Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират.

Не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.

Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.

Всички човешки действия по принцип са обречени на провал.

Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.

Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Човекът е обречен на свобода.

Що се отнася до хората, мен ме интересува не това което са, а това което могат да станат.

„Аз съм свободен!" До този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла на живота си. Това е ситуация, при която всичко смислено е рухнало и нищо смислено не се ражда.

Има хора, които през целия си живот не забелязват, колко трудно е да бъдеш човек. Само да живееш не е достатъчно – това често е съществуване.

Нищо не се мени така често, както миналото.

Всичко е измислено, освен как да се живее.

Снимки: la-philosophie.com, philosophyforchange.wordpress.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK