Жан-Жак Русо | Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови

303 години от рождението една от най-ярките интелектуални фигури на Просвещението

(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)

Колко смешни са всички наши намерения, колко безсмислени са всичките ни разсъждения пред лицето на вечното, за което няма прегради във времето и пространството! Считаме за дреболия всичко, което е далече от нас, виждаме само онова, което ни засяга близко; с промяна на мястото, често се променят и нашите разсъждения, стават противоположни на предишните, но от това не стават повече разумни. Градим планове за бъдещето, съобразяваме се с онова, което ни е угодно днес, а не знаем, дали то ще ни устройва утре. За самите себе си ние мисли така, сякаш винаги ще останем същите, а всъщност се променяме с всеки изминал ден. Кой би могъл да знае, ще обичаме ли онова, което обичаме сега, и ще желаем ли това, което желаем днес. Ще останем ли такива, каквито сме сега, няма ли външните събития и промени, настъпващи в телата ни, да създадат и дълбоки промени в душите ни, и няма ли да стане нещастие за нас това, което сме планирали като свое щастие?"
(От „Юлия или Новата Елоиза")

Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените, и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие.

Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.

Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.

Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.

Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.

Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.

Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.

Аз предприемам единствено по рода си дело, което едва ли някога ще има подражатели. Искам да покажа на себеподобните си един човек в цялата истинност на неговата природа; и този човек ще бъда аз.
Аз самия. Аз разбирам собственото си сърце и познавам хората. Не съм устроен като нито един от тези, които съм виждал; осмелявам се да мисля, че не приличам на никого в света. Ако не струвам повече от другите, най-малкото поне не съм като тях. Дали природата е сторила добре или зле, като е счупила калъпа, в който ме е отляла, ще можете да прецените само след като прочетете откровенията ми.
(От „Изповеди")

Първият човек, който е оградил парче земя и е обявил на всеослушание: „Това е мое!", а също и е намерил достатъчно прости хора, които да му повярват, е истинският основател на гражданското общество. От колко престъпления, войни, убийства; и от колко ужаси и страдания щеше някой неизвестен герой да избави човечеството, ако просто беше извикал на хората: „Пазете се и не слушайте този самозванец, загубени сте, ако забравите, че плодовете на земята принадлежат на всички, а самата земя – на никого."

Изображение: en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK