Далай ЛАМА | Всяка трудна ситуация, с която се справяш сега, ти бива спестена в бъдеще

Днес Tenzin Gyatso, XIV Далай Лама празнува своя 80-годишен юбилей

(Dalai Lama, photography by Benamoz Ltd.)

Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.

Целта на живота ви е да бъдете щастливи.

Ние не живеем, за да вярваме, а за да се учим.

Според будизма коренните причини на страданието са невежeството, алчността и омразата. Наричат ги трите отрови на ума.

Споделяй своето знание с останалите - това е една добра възможност да постигнеш безсмъртие.

Колкото по-дълбоко проникваме в страданието, толкова по-близо сме до целта да се освободим от него.

Понякога правите по-добро впечатление, когато кажете нещо, а понякога създавате по-добро впечатление, като останете мълчаливи.

Няма нужда от храмове, няма нужда от сложни философии. Мозъкът ми и сърцето ми са моите храмове, моята философия е добротата.

Бъдете добър, когато това е възможно. Това винаги е възможно.

Ако можете, помагайте на другите; ако не можете, поне внимавайте да не им навредите.

Ако искате другите да бъдат щастливи, бъдете състрадателни. Ако искате вие да бъдете щастливи, бъдете състрадателни.

Любовта и състраданието са необходимост, а не лукс. Без тях човечеството няма да оцелее.

Сънят е най-добрата медитация.

Ние можем да живеем без религия и медитация, но не можем да оцелеем без човешка обич.

Никога не можем да получим мир във външния свят, докато не бъдем в мир със себе си.

Простата максима – онова, което искаме от живота е щастие. Ако винаги подхождаме към избора в живота си от тази гледна точка, ще ни е по-лесно да се откажем от неща, които в крайна сметка са вредни за нас, дори да ни носят моментно удовлетворение.

Когато животът стане твърде сложен и се почувстваме объркани, често е полезно просто да се спрем и да си припомним нашата основна цел. Когато се изправим пред усещането за объркване и безпътица, е полезно човек да отдели един час, половин ден или дори няколко дни, за да поразмисли кое ни носи истинско щастие, а после въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите приоритети.

Нашата нужда от други хора е парадокс. Докато културата ни се задъхва от възхвала на яростната независимост, същевременно копнеем за близост и връзка с любим човек. Насочваме цялата си енергия към намиране на онзи, за когото вярваме, че ще е лек за нашата самота и при това ще засили илюзията ни, че сме независими.

Мисля, че в много случаи хората очакват първо другия да се отнася към тях по положителен начин, а не поемат инициативата за това. Смятам, че подобен подход е погрешен, води до проблеми, превръща се в бариера и единствено подсилва чувството за изолираност от другите. За това, ако искате да преодолеете чувството за изолация и самота, мисля, че определящото ви отношение е от голямо значение. Подхождайте към другите с мисъл за съчувствие в съзнанието си - това е най-добрият начин да постигнете отклик.

Нека опитаме да мислим за болката като за реч на тялото, която то произнася по въпрос от жизнено значение за нас. Тогава отношението ни към нея ще започне да се променя. А с промяната на отношението ще започне да намалява и болката.

Ако основното ни виждане е, че страданието е негативно и трябва да се избягва на всяка цена, че донякъде е знак за провал, това ще прибави тревожност и непоносимост при срещата ни с трудни обстоятелства, включително и чувство за объркване. Ако приемем страданието като естествена част от нашето съществуване, това неизбежно ще ни направи по-толерантни към обратите в живота. Без известна поносимост към страданието нашият живот става злочест. Той напомня на тежка нощ. Тя изглежда безкрайна, сякаш никога няма да свърши.

Дали ще страдаме до голяма степен зависи от това как реагирате на дадена ситуация. Ако разберем, че някой говори лошо за нас зад гърба ни и реагираме с чувство на обида или гняв, ние сами разрушаваме собственото си душевно спокойствие. Нашата болка е наше лично творение. От друга страна, ако се въздържаме от реакция по негативен начин, като оставим клеветата да мине, сякаш е тих вятър, повял край ушите ни, ние се предпазваме от чувството на обида и терзание. Макар че не винаги сме в състояние да избегнем трудните ситуации, можем да намалим степента на страдание, в зависимост от това как ще изберем да реагираме на ситуацията.

Няма по-спокойно състояние от това, да приемаш онова, което идва.

Да знаеш и да бездействаш е като нищо да не знаеш.

Избрани цитати на Далай Лама и откъси от „Изкуството да живееш", изд. Прозорец
Снимки: Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK