Страхът е недъг на чувствата | Учителят Дънов

„Страхът в човека е неестествено проявление."

Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му казала, че отива в Багдат. - „Колко души ще вземеш?" - „Хиляда." На връщане от Багдат чумата срещнала същия човек. Той веднага я запитал: „Свърши ли работата си?" - „Свърших." - „Колко души взе?" - „Двадесет хиляди." - „Нали каза, че ще вземеш само хиляда?" - „Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от страх." Какво показва този пример? - Че от двадесет страдания само едно е дадено от Природата, а деветнадесет - от човека, от неговия страх. Наистина страхът причинява ред болести, страдания, мъчнотии.

Ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо, и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и от сянката си. Ето защо, пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки, известни отрови в организма на човека.

Страхът е животинско чувство. Той е силно развит у животните. Те разчитат на него... Страхът се среща в човека, като остатък от животинското му състояние. Щом се страхува, човек се свързва с животните.
Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н.

Страхът е чувство, при което човек губи смелостта и паметта си. Страхът е недъг на чувствата.

Какво означава страхът? Страхът е Сатурнов елемент, т.е. елемент на мъдростта... Като елемент на Сатурна, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност.

 Видове страх

Някога страхът е основателен, а някога - неоснователен.
Някой бяга в гората от страх, мечка видял. Това не е онзи страх, за който се казва, че е майка на живота, начало на мъдростта. Който не е минал през разумния страх, не може да бъде мъдър. Всички познават страха, но има разлика между разумния и неестествения страх.

В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи.
От голям страх човек може да се разболее.

 Причини за страха

Често хората изпитват голям страх, без да знаят причините за страха.
На какво се дължи страхът? - На несполучливите опити в миналото на човека.

От какво се плаши човек? От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра - мечка, вълк и др., защото в тях няма разумност.

Някои хора се страхуват от жаби, други - от мишки и не мислят има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на Природата. Докато е в хармония с тях, никакви опасности не съществуват за него.

Защо хората се страхуват от онези, които са си заминали. Да се страхуваш от мечка, тигър, лъв или боа е естествено, но защо се страхуваш от баща си, от майка си? Кои са причините? Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ни, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на Земята. Той докато е бил на Земята, е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят, мисли постоянно за теб.

Като не разбират великите закони на живота, хората се намират под един вътрешен страх, не знаят какво ги очаква в бъдеще.

Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страха в човека.

 Прояви на страха

Други пък се страхуват да излязат от къщи, да не ги обере някой. Щом ги е страх от крадци, нека останат в къщите си, да ги пазят. И при това положение те са осъдени на заболявания.

 Последствия от страха

От страх, човек може да заболее, без никакви бацили.

Мнозина от вас боледуват, защото са страхливи. Най-малката болест - треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.

Не е страшна болестта, тя е педагогичен метод за възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата и сам усложнява положението си. Той казва: „Боли ме гърлото; какво ще стане, ако се запуши? Боли ме главата; какво ще стане, ако мозъкът ми се възпали?"

Всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне, и положението му се влошава.

Когато има много непостигнати желания и голям страх, човек става неврастеник.

Дето е страхът, там Любовта не може да се прояви.

Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си.

Срещам двама болни: Единият вярва в Бога, но кракът му е парализиран. Другият не вярва в Бога, но и неговият крак е парализиран... За мене е важно да зная причината, защо и двамата са болни. Причината е страхът. И двамата са страхливи, вследствие на което не растат. Спри растенето в човека, и парализацията ще дойде.

Страхът не изправя работите.

Петър Дънов

Източник и снимки: petardanov.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK