83 години от рождението на големия ирландски актьор
За славата след ролята на Лорънс Арабски
Една сутрин се събудих и открих, че съм известен. Купих си бял Ролс Ройс и го подкарах по Сънсет Булевард надянал черни очила и бял костюм, помахвайки с ръка като Кралицата майка. Никой не ми обърна грам внимание, но аз много се забавлявах.
За пиенето
Много са хубави спомените ми от дните, когато излизах да пийна бира в парижки локал и се събуждах на остров Корсика.
Беше около 1985-а, когато чух новината за покушението срещу президента Кенеди (застрелян през 1963 г.)
За това да си необикновен
Не мога да съм обикновен човек. Аз ще разбъркам гладките пясъци на монотонното.
За театъра
Актьорството – това е да бъдеш мъж. Да бъдеш човек. Не по принуда. Някои го правят през целия си живот. Голяма грешка. Лорънс Арабски спада към тази категория. Той беше странно, дребно, суетено копеле.
За обстановката
Не мога да понасям светлината. Мразя времето. Представата ми за Рая е преходът от една задимена стая в друга.
За смъртта
Tynan: Страхувате ли се от смъртта?
O'Toole: Вкаменен съм просто...
Tynan: Защо?
O'Toole: Защото няма бъдеще в нея.
Tynan: Кога за последно си мислехте, че умирате?
O'Toole: Около 4 часа, тази сутрин
(Кенет Тинан в интервю с актьора за Playboy in 1964)
Снимки: The Red List