Начинът, по който разговаряме със себе си в собствените си мисли, определя нашите чувства и мислене. Нов вид тренировъчни упражнения ни учат как да се отнасяме по-внимателно към собствената си личност.

Ако видите Сабрина, красива майка на две малки момчета, няма да заподозрете нищо за вътрешните конфликти, бушуващи в нея. Но в себе си 27-годишната жена крие 2 строги възпитателки, а именно Виктория Бекъм и Анна Уинтур, главен редактор на американския „Vogue".

Сабрина ги нарича „безкомпромисните дами", студени жени и казва: „Те ме съдят жестоко: На какво приличаш отново днес? Пак не си успяла да се вземеш в ръце! Безполезна си, хедонистична, мързелива, недодялана, защо другите да те приемат насериозно? Когато започнат тези вътрешни тиради, изпълнени с обиди, споделя Сабрина, тя се чувства като безгласна буква, изпълнена със срам. „Раменете ми се свиват страхливо напред, гръбнакът ми се изкривява, чувствам се слаба".

Сабрина, разбира се, знае, че всички тези обиди идват от нейното вътрешно АЗ. Дамите Бекъм и Уинтур са само образи, които тя е избрала за целта. Сабрина смята, че много родители се чувстват като нея – „те са депресирани, изтощени, страдат под натиска на собствения си перфекционизъм и не успяват да сложат край на това".

Още Зигмунд Фройд е казал: Ние не сме господари дори в собствения си дом, в голямата си част нашите чувства, мислене и действия са подвластни на силите на подсъзнанието ни." Експертът по въпросите на комуникацията и психолог Фридеман Шулц фон Тун говори за „вътрешен екип", в който може да възникнат конфликти. Гласовете на нашия вътрешен екип могат да ни критикуват, потискат, да изискват от нас, да ни сразяват с непрекъсната критика, а понякога и да ни хвалят, успокояват и окуражават. Вътрешните гласове звучат по подобен начин: Не бъди толкова високомерен, в противен случай ще съжаляваш! С това така или иначе няма да се справиш! Недей да висиш така! Те се намесват в ежедневието ни, често с унижаваща, злонамерена плеяда от думи, обезсърчават ни, спират действията ни, не ни позволяват да се издигнем. В повечето случаи вътрешните монолози протичат несъзнателно, повлияват чувствата ни, здравословното ни състояние, нашето поведение. Подобно на ментори или саботьори те са добронамерени или пък ни блокират и осакатяват, те решават, дали подхождаме смело и надеждно или по-скоро малодушно към предизвикателствата.

„Мислех, че се отнасям добре към себе си!"

Вътрешните институции се формират в детството и могат да се превърнат в тирани, които да ни разиграват. Сабрина споделя: „Усещам, че съм под натиск. Вероятно това има нещо общо и с възрастта ми, дълго време трябваше да демонстрирам, че съм нещо по-особено." Тя смята, че е развила онези характеристики на свръх-аз-а в училище под въздействие на натиска и изключителната суровост, проявявани от нейна учителка, която не успявала по друг начин да се справи с по-буйните деца. „По-рано винаги съм мислела, че се отнасям добре към себе си, но сега откривам, че не е било така." Това разкритие Сабрина прави благодарение на курс под надслов "Загриженост и съчувствие към собственото Аз". Като начало 8-седмичната програма се предлага само в някои германски градове. Тя няма за цел да замени терапията при хора с психични заболявания, а е предложение към всички онези, които имат желание да се отнасят към собственото си АЗ с внимание, грижа и разбиране. Участниците трябва да развият умението да проявяват съчувствие към собствената си личност особено в трудни житейски ситуации.

Ръководител на семинара в Мюнхен е Кристине Брелер на 36 години, клиничен психолог и специалист по поведенческа терапия. Тя се сблъсква с темата „Съчувствие към собствената личност" преди 9 години, когато работи с болни с тежки психични отклонения, както и в областта на психоонкологията. „В тази работа имах нужда от нещо, което да ме защитава, нещо като топла грижа за самата мен в ежедневието", споделя тя. Тя се запознава с английския психолог Пол Гилбърт, както и с американските психотерапевти Кристофър Гермер и Кристин Неф, които са известни като пионери в областта на изграждане на съчувствие към собствената личност. Междувременно Брелер вече провежда самостоятелни курсове в цял свят.

„Идват хора с психични заболявания, но и такива, които нямат здравословни проблеми и са успели в живота", разказва тя. „Те страдат от своя перфекционизъм, от натиска за успех, от стрес. Темите, които се разглеждат в курса, важат почти за всеки. „Не съм достатъчно добър: Това изречение е вътрешният рефрен, който измъчва много хора. Недостатъчно успял, красив, строен, умен, достоен за любов или интелигентен. Вътрешните гласове са изискващи, строги – давай, напрегни се, постарай се!" Но опитът на Брелер показва, че един вътрешен недостатък не може да бъде преодолян с повече работа, повече консумация, повече спорт. По-скоро това става чрез приемане и повече добросърдечност спрямо собственото Аз – за това от решаващо значение е да се научим да разговаряме вътрешно със себе си по различен начин.

Между 15 и 20 процента от участниците в курса на Брелер са мъже, останалите са жени. „Жените много по-често си приписват вината за всичко".

Да направим душата по-силна

В групата на Брелер участниците упражняват следните изречения и фрази: Нека днес бъда по-добър, по-мил, по-търпелив със себе си. И изведнъж, казва Брелер, като че ли някакъв вътрешен шалтер пада. Хората споделят за положителна реакция от страна на колеги и партньори, които изказват следното мнение: „Изглеждаш много по-отпочинал, по-уравновесен, по-добросърдечен." В съчувствието към собственото Аз се крие частица от грижовността на една майка, която утешава детето си с положителни, успокояващи, пълни с любов думи. Става въпрос още за това да се подхожда конструктивно към трудните емоции и душата да се изпълни със сила, разяснява Брелер. Едни от упражненията учат духа, други вниманието, а трети сантименталността на тялото. Душевни състояния като приемане, добросърдечност, емпатия подлежат на тренировка точно както един мускул в тялото, което от своя страна ни помага да управляваме по-добре емоционалния си живот.

Днешното общество, както е видно, не е ръководено точно от доброжелателност спрямо собственото Аа и спрямо другите, а по-скоро от конкуренция и мислене, ориентирано към успех. „Да се научиш да бъдеш нежен към себе и да разбереш, че по този начин можеш до известна степен да се противопоставиш на превратностите на живота – това е, което в такава голяма степен отпуска хората." Когато веднъж вече принципите на добросърдечност спрямо собствената личност и доброжелателно приемане спрямо Аз-а и другите са се вкоренили във вътрешната ни емоционалност, съзнанието придобива спокойствие."

И наистина проучвания показват, че продължителното себеукоряване насърчава депресивните разстройства, докато съчувствието към собственото Аз предпазва от тях. Така добросърдечното отношение към собственото Аз може да доведе до добро емоционално здраве и да смекчи страховете, съмненията и стреса. В началото обаче за постигане на положителен ефект са задължителни редовните упражнения – без постоянство позитивните резултати изчезват.

Да се грижиш сам за себе си

Допълнителни клинични проучвания показват: Медитацията за постигане на доброжелателност спрямо собственото Аз в съчетание с когнитивна поведенческа терапия представляват ефективен метод за лечение на психични заболявания като депресии, страхови неврози, хранителни разстройства, посттравматични разстройства и психози.

Курсът помага за изграждане на ново присъствие на духа в дългосрочен аспект. Доброжелателността към собственото Аз не включва самооценка, „ние просто сме нежни, добросърдечни и проявяваме разбиране към самите себе си, защото дружелюбността е единственият смислен отговор на болезнените преживявания". Сабрина може да потвърди това от личен опит: „При упражненията се посяват семената, които след това разцъфват в ежедневието. Днес в много по-малка степен съдя себе си и останалите, аз съм един доброжелателен спътник на самата себе си." Един от участниците в курса е Франк, който отговаря за управление на персонала в голяма баварска фирма и в рамките на коучинг обучение вече се е занимавал с темата „Внимание към собственото Аз". Той присъства на лекция на Кристофър Гермер и го намира за симпатичен и недогматичен човек.

Според наблюденията на Франк най-вече ръководните кадри са недоброжелателни към себе си, „защото при много от тях действат „юмруците" от детството, те са жестоки към себе си и често потискат негативните чувства и страховете". Но Франк е осъзнал: Когато човек потиска негативните мисли, те се загнездват в подсъзнанието и се превръщат в тежест, т.е. чувствата стават по-мощни, напират да излязат навън, отслабват цялостния дух. „Вече знам от собствен опит, че здравословното ми състояние има много общо с мислите, които минават през главата ми." Франк описва типична негативна въртележка от мисли: Как можа да ми се случи подобно нещо, как изпаднах в тази ситуация? Така се поражда една парализа, казва той, „която възпрепятства всякакви конструктивни действия".
Тогава помага единствено откъсването от безплодните размишления и впускането в действия. Точно на това учи курсът. „Човек се грижи за себе си по същия начин, както за едно дете, болно от грип. Човек не полага грижите, за да се пребори с грипа, а от съчувствие." Днес Франк възприема по-бързо това, което се случва около него, много по-рядко попада в спиралата от негативни мисли, а упражненията от курса му помагат да контролира сам себе си.

Франк е на мнение, че мъжете често се справят трудно с приемането, приветливостта, любовта към собственото Аз. „Именно защото те в по-голяма степен са склонни към потискане на емоциите, могат да извлекат голяма полза от такива тренировки." На него самия му допада обосноваността на обучението от невробиологична и научна гледна точка. Междувременно Франк е започнал да предава наученото на своите деца, които са на 7 и 11 години. „Когато се ядосват, раздразнени са, начумерени или тъжни, виждам първите признаци на негативния мисловен модел. Те се гневят на себе си, ругаят, вместо да се успокоят и да разговарят приятелски със себе си. Сега се упражняваме заедно." Да превърнеш обичайната самокритика в доброжелателно поведение – за това става въпрос.

Я се стегни!

Хилде Щайнхаузер, преводач и учител по внимателно отношение в Кьолн, превежда преди години лекция на Кристофър Гермер и случайно забелязва колко близка ѝ е темата. „Винаги съм смятала, че имам добро отношение към себе си, но при едно упражнение осъзнах колко свръхкритична съм със себе си, когато се чувствам неудовлетворена." След ефекта на внезапното осъзнаване Щайнхаузер преминава обучението при Гермер и вече 4 години също организира курсове. Обучението в едно по-добро отношение към собственото Аз, казва тя, „е като фасета на един кристал", който се полира. Доминантността на вътрешния критик отслабва, когато участниците се научат да си прощават, „пък било то и за някаква дреболия като проява на нетърпение спрямо себе си или околните". Впрочем, отбелязва Щайнхаузер, курсът не е предвиден за хора в остра, тежка криза: „Когато човек е на път да потъне, не е най-подходящото време за усвояване на нов стил плуване."

Една от участничките в курса на Щайнхаузер е Мириам, която работи като социален работник в Кьолн. Един ден тя открива „колко лошо и грубо" разговаря със себе си. Използвах изречения като: Все пак не съм тъпа! Я се вземи в ръце! Защо все аз? Тя преминава курса по внимателно отношение при Щайнхаузер, за да тренира възприятията си, следва курс "Загриженост и съчувствие към собственото Аз". „За мен това беше един вид революция!" Да пристъпиш към тишината, да бъдеш любезен със себе си, „това е като упражнение при изучаване на нов език".

Мириам все още чува своя вътрешен критик, „но не позволява да я приклещва в рамките на постоянното хленчене". Откакто редовно прави упражненията, тя усеща по-силна връзка с другите хора. „Вече не казвам: За бога, този тъп ли е. По-скоро използвам следните думи: И на него не му е лесно." Мириам е убедена, че нашата самооценка спада, когато говорим лошо със себе си и се повишава, когато сме добри към себе си."

Източник: spiegel.de
Снимка: 
Tanja Kernweiss / DER SPIEGEL