Мъдростта на времето
(354 г. ~ 430 г.)
Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
Човек е такъв, каквито са неговите желания.
Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.
Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.
Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.
От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.
По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
„Тесен е домът на душата ми, за да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? Или към кого другиго, нежели към Тебе да извикам: "От тайните ми грехове ме очисти, Господи, и от умишлените удържи раба Си. Вярвам и затова и говоря, Господи. Ти знаеш това".
/От „Изповеди"/
Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.
Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.
В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.
Важно е да се знае, длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.
Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.
Времето лекува всички рани.
Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.
Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.
Вярвам, за да разбера.
Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.
Обичай и прави каквото си поискаш – защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания.
Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.
Човекът е като завършена картина – може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.
О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.
Илюстрация ~ Saint Augustine in His Study, Sandro Botticelli, 1480, en.wikipedia.org